Изследването на пещерата на курсистите продължава. В неделя отидохме група – Валя, Сергей, Иван (СПНЕ), Иван, и аз. Проучено бе продължението по основната ос на пукнатината, което отведе до нова зала с възможности за продължение нагоре по кален склон. Във височина се вижда 20 метра цепнатина. Друго разклонение се свързва с вкаменения водопад. Работата продължи именно натам. Бяха достигнати нови 20 метра положителна денивелация. Галерията продължава без изгледи да свърши – широка е 2 метра и с наклон от около 70 градуса. На първия отвес оставих фиксиран парапет. Нещата вървят към поставяне на нов рекорд за положителна денивелация в българска пещера.

На 8 ноември отидохме на Боснек с Меги и с помощта на Роската предприехме малко по сериoзни действия по разкриването на някой доста големи блокажи, които са възникнали по време на строежа на пътя, той на някой места направо е пресекъл много интересни кухини и галерии (виж този материал).

Пещерата на Курсистите

Датата е 10.12.2006 г. Имахме занятие с курсистите отново на Понор планина. За целите на занятието се разделихме на 2 групи. Задачата беше да се огледа един голям район. Групата на курсистите този ден трябваше да е напълно самостоятелна. Беше съставена от 5 човека, а именно Иван, Иван, Деси, Таня и  Пешо.

 ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ !!! ВЛИЗАНЕТО В ПЕЩЕРАТА ДО КЪЩАТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО ПОРАДИ ВЪЗМОЖНОСТА ОТ СРУТВАНЕ !!!

Напоследък като гледам в сайта има материали само за копаене и за нови пещери. Но то това и правим всяка седмица. Поне аз и група – за другите незнам – изглежда нищо не правят – само критикуват....

На 11 март, събота, екипирани доста добре, отидохме пак на Духлата. Първоначално плана беше да преминем новия тесняк в Пепелянката, но докато се разхождахме и чакахме да дойдат Илиян и другите, с Ясен намерихме много интересен нов вход откъдето силно духаше. Другите пристигнаха и доста се амбицираха да копаем на това място.

На следващия ден 4 март решихме да работим в Пепелянката – времето не беше много добро за отвън. Там имахме останала работа... Бяхме заедно с Меги, Жалов, Магда, Ванката, Деси, Илиян, Жоро, Слав и Васо.

Влязохме с цел Деси да премине през тесняка който копахме в продължение на няколко дни (Виж материалите “Снимката”).

След наблюденията които извършихме в студа и особено първото проверено място, у мен се зароди една хипотеза която се оказа вярна впоследствие.

Става дума за системата на Пепелянката и предполагаемите огромни части в неоткритите и долни етажи. Преди около 17 години, заедно с Академици, по това време – Андро, Юли, Верка, Пешко, Жиката и други се опитвахме многократно да разберем откъде духа в голямата пукнатина под Пепелянката, която е много добре видима от пътя. В продължение на седмици разкопавахме пукнатината по цялото и протежение от около 15 метра и се надявахме най-сетне да зейне малката дупка откъдето духа за да знаем накъде. Всичко беше безрезултатно. До деня през януари тази година, в който отидохме с курса да разбиваме един тесняк в Пепелянката (Виж предишните материали).

На 26 януари решихме да отидем на Боснек. Денят беше избран след дълго следене на прогнозата за времето. Така наречения от медиите “полярен студ” беше добре дошъл за нас и целите ни.

Срещата ни със Слав и Жоро беше на Овча Купел сутринта в 6.30. Термометъра показваше около -18 градуса и тайно се надявах на Боснек да е малко по-студено.