Digging and Exploring of New Caves

Digging and Exploring of New Caves

Откритието!

Понякога ви трябва само една почти невидима малка дупчица и доста късмет за да откриете нова пещера. Така си обикаляхме с Марио по Понор планина и по едно време забелязвам една дупка в която не мога да си вкарам 2-та пръста заедно.

Повиках Марио, който беше на 15-на метра ровейки друга подобна и започна леко копаене. Интересното беше че тук избиваше калцит на повърхноста и след 1 час успяхме да отместим едно голяо парче калцит и под него зейна цяла пещера в която можеше да се влезе. Той влезе и каза че има пещера но е само 10 метра дълга. Напред се виждало невъзможен тесняк. Излезе и ми помогна да разширим входа за да мога и аз да влеза. След малко бяхме вътре и двамата. Напред имаше 3-метрова тясна пукнатина широка едва 10 х 20 см. откъдето не духаше – т.е. не беше преспективно. Но като хвърлихме не един камък докато нацелим процепа, той падана около 10-на метра и леко отекна – т.е. имаше обем.

Излязохме и мълчаливо решихме че просто това е непреспективен обект... Но с времето нещата се променят... по-скоро нищо не се променя, а нещото което чернееше там напред ни повика да се върнем.

Първия път бяхме с Марио, Сегмента, Киро и аз. С джипа след 1 час по черния път стигнахме почти до мястото. Те бяха взели агрегат, кабели и един перфоратор и след цял ден копаене разбрахме че ще е доста трудно. Бяхме успели да прокопаем едва 30 см напред, но вече копаенето след това стваше все по-трудно защото лежахме в тесняк и машината трябваше да се държи с опъната напред ръка. След следващият път решихме да сменим подхода...
Бяхме с Жалов, Тоцата и Киро, Жалов каза една много добра идея и стратегия и според нея започнахме да действаме. Благодарности изказваме на Дикански. Понякога беше истинска акробатика да вкараме машината и да пробиеме дупки с нея, особено за мен и за Жалов, защото ние бяхме най-дебелите.
Копахме сериозно по новия начин няколко дена и на 23 септември след цял ден копаене заедно с Жалов и Вишан успяхме да направим достатъчно широка дупка според нас за да се мине. Вишан пробва, каза че може да мине трудно но решихме да се върнем през уикенда със змий. (Змийте са хора като нас, но са в диапазона 45 – 55 килограма или по-малко... те се изпращат като разузнавачи напред и ако има смисъл – тогава се разширява повече и ... “дебелата змия”(аз) минава. Те трябва да притежават психика и да имат добра техника по тесняците – неща който се овладяват с времето.)

Върнахме се след няколко дена – на 26 септември. Бяхме заедно с Виша, Веско, Нина и Мони. Естествено Виша щеше единствено да влиза. Подготви се и заедно с нея влязохме вътре. Тя пробва и постепенно започна да минава през тесняка. Обяснявах и подробно техниката по тесняците и давах кураж, защото .. какво да ви казвам – може и да е много широко, но това да влизаш пръв някъде е едно доста страшно нещо. А то не беше широко, а и не се виждаше къде отива... а и тя беше с краката напред – тесняка го изискваше. Чувах ясно биенето на сърцето й как отеква в тесния коридор и давах наставления. Идеята беше да го направи с резерви, а не на границата да се заклещи.
По този начин за 30 минути тя опозна тесняка и влезе и излезе няколко пъти без никакви проблеми. Следваше да продължи напред.
Първо влезе в една малка галериийка която продължаваше напред но след 5 метра задънваше. След това влезе в една низходяща галерия точно под тесняка. Долу беше по-широко и се разклоняваше. Разказваше ми подробно какво има и започна да влиза по отделните разклонения. Понякога много трудно я чувах, но я бях инструктирал да не се отдалечава – така че винаги да може да се чуваме. Често възкликваше и обясняваше разпалено какви красоти вижда. Лежах в тесняка заклещен и се кефех че има красива пещера и че все пак някой може да я види... След около 2 часа Виша излезе и започна да разказва... Имаше няколко разклонения и 4 много красиви залички, две от тях кръстихме на името на Виша ;). Пещерата беше около 60 метра дълга и много красива. Имаше едно продължение, където Виша не беше влязла, защото било много кално и после щяла да изцапа образуванията. Беше много впечетлена колко е красиво...

На следващата седмица – 2-3 октомври, празнувахме рождения ден на Меги там и организирахме ново посещение. Ставри, Виша и Емо трябваше да огледат за възможни продължения и да продължат по калната галерия. Влязоха и излязоха след 3 часа. Калната галерия наистина продължаваше и бяха влезли в нова много красива заличка. Сумарно пещерата беше вече около 150 метра. На много места се бяха събували боси за да не цапат образуванията. Няма преспективни продължения. В пещерата има много красиви образувания.
Обядвахме и същата група заедно с Руми влязоха отново да направят снимки. Киро не можа да мине през тесняка – аз пък си спечелих една бира от Веско – защото се хванахме на бас ;). Групата излезе след 2 часа и сме благодарни на Ставри и другите че направиха над 200 снимки вътре. Това беше начина и ние дебелите (а и вие дето четете) да се докоснем до това което се намира вътре.
Все пак пред преспективата и тази нова пещера да се омърля тотално, няма да разширяваме тесняка така че и ние дебелите копачи да можем да влезем. Нормално. В момента входа е затворен за да не изветряват образуванията вътре, а и с цел да се запази пещерата.
Благодаря на целия клуб за подкрепата, на копачите за копането, на змийте за лазенето и на другите за яденето.

Новите пещери на Боснек

Това е продължение на разказа на Киро.


Следващия път отидохме заедно с Меги, Крис и Павката и първата задача беше да направим привходния тесняк по-широк за да мога и аз да влеза. Направихме го за 5 минути и успях да мина. Отвътре духаше много силно.

Надясно и наляво имаше продължения от по 3-4 метра но задънваха. Ако имаше нещо то беше надолу. След кратко оглеждане почнахме да копаем на единственото възможно място. Трябва да призная че бях много песимистично настроен. Това което беше видял Киро въобще не беше така. Надолу имаше пукнатина запълнена с чакъл и камъни и въздуха в нея беше едва 5-10 сантиметра. Дотук добре но ако е хоризонтална. В нашия случай беше под наклон 45 градуса. С главата надолу беше невъзможно поради мястото.

Нова пещера на Боснек!

The Story began dustly...."", както се пее в песента на Джони Кеш, та както и се предполага в един дъждовен и мрачен ден,каъвто беше неделя 18.04.04 се завлякохме на Боснек с неясен план, т.е. без план..

Ръмеше, духаше неприятно, и безмислието на съществуването ни още по-ярко залязваше зад присвитите ни клепачи, отекваше в пустите, оловно- сиви хълмове и накрая се давеше с писък в тъмния поток.

ЯЗОВА ДУПКА – ПРОНИКВАНЕТО

След откритията, които направихме със Насето, Павката и Жалов настроението на целя клуб беше приповдигнато (Най-вече заради Насо J). Имаше шанс да открием голяма пещера в един неизследван район, какъвто се оказа карста около Топля.

След бурни обсъждания взехме решение да отидем следващата събота и неделя (6-7.03.2004), като намерим място където да преспим без да се връщаме в София. Времето беше доста студено и не ставаше за палатки. В петък аз се поразрових в нета и открих една доста хубава къща, намираща се в село Голяма Желязна на брега на Язовир Сопот с прекрасен изглед към самия язовир. Веднага я запазих и разпространих новината сред хората.

Топля


Една събота с Киреца се бяхме уговорили да отидем на Враца и да открием катерачния сезон. Но както се случва често – петък вечер е време за купони и аз малко се позапих. На другата сутрин изобщо не ми беше до ходене на Враца и се обадих и отказах  уговорката. Тъкмо отново се унесох в сън и телефона звъни:

Копаенето на Понор Планина през последните седмици

Доста време не се бяхме виждали с Жалов и един прекрасен ден се отбих във Федерацията за да сесрещнем. И така от дума на дума, стигнахме до копането и тогава той подхвърли че знае едно много хубаво място на Понор планина.

Discovery of Extreme Cave

Ние копаем от години. Копаем постоянно. Не тьрсим злато и не сме иманяри. Тьрсим нещо което наричаме непознато. То не се продава и не може да се купи на пазара. Може само да се докоснете до него и да се опитате да го опознаете.

Пещерата Врелото 1990-2000

Изворът "Врелото", заедно с "Попов извор" са двата най-големи карстови извора в Боснешкия карстов район. След близо пет години упорита работа от страна на различни клубове, на 15.11.1980 година за първи път във "Врелото" проникват Мария Златкова, Марио и Емил Стоянови. Срещу течението на подземна река те достигат до сифон, намиращ се на около 820 метра от входа.

Няколкото експедиции за преминаването на сифона завършват с неуспех поради лошата видимост, обусловена от дълбочината на сифона. Постепенно интересът към пещерата намалява.

OLD STORY: Ginzi Digging Expedition Ili Kak Schupihme Vodomera 11-13 Oct 1997

In Saturday, "early" in the morning 8.00 a.m. the group met at the last bus-310 station in Lulin, Sofia. For some it was 8.00 a.m for me it was 8.30 as usually... The group was with 3 cars but we were only 10 people there and decide to leave one car. We were: Tzetzo, Krasi - Batmana, Eleonora, Mitko, Svilen, Valio, Eli, Kiro, Meto and me.

The wheather seems bad, especially for such 5-class mud-and-rock road from Ginzi village to the digging area. Being a just-a-little new driver it was for me really interstring to drive my car on this trip. I give my respect to the others who help me and direct me in my driving. I had the feeling that i wasn't the only driver in the car and that all others drive my car also. The first possible accident was after 10 minutes after we go, when I just want too fast to go on the main road. The drivers involved just take their heads in the hands and began to "abe da se krustiat". Hahahahah.

Сифона на Младежко

Денят започна малко странно в неделя - 27.07. Никой не знаеше какво му се прави и някак си лениво си седяхме и чакахме да ни домързи още повече. Естествено Меги припкаше и шеташе наоколо, докато ние с Омерзителя (Тони) и заместник градинаря по политическата част Хоууууган  блеехме като не-напасли се овце. И след безбройните, неспокойни въпроси на Тони: "Насо какво ще правим днес, какво ще правим?"

 след 2 часа, той стана и каза че е омерзен и че тръгва към Варна. Събра си багажа и чао. След малко звънна телефона и се оказа че на гостите който очаквахме им се е счупила колата и че ще пристигнат вероятно чак във вторник. Дигнах телефона и след въпроса къде се намира, Тони отговори че е вече в Приморско но трябва да се върне към Царево щото по тамошните банкомати нямало пари... На мен не ми трябваше много да кажа: "Аре да ходим на сифона на Младежко".  Машината се задейства. Тони се обади на Владо Явашев и Мишо - наши добри приятели -  професионални водолази, на които отговора им беше че след час ще са при нас. Владо и Мишо са technical divers, предимно се занимават с гмуркания на големи дълбочини до потънали кораби. Екипировката им е безупречна, практикували са и са се учили главно в Америка, където живее Владо, когато не е на Черно Море. Усещам как в комбинация с Митака (Прилепа) и Чирпанеца(Ставри), Тони, и моя милост като се накани, ще станем страшен отбор в клуба. Плана беше двамата да се гмуркат ние да помагаме и да носим.
Стегнахме екипировката, Владо и Мишо дойдоха, събрахме и англичаните, които пребивават в къщата и ареееее напред. Бяхме Меги, Хоган, Тони, аз, Мишо, Владо, Al, Sas i Julia. Яко международен отбор.
След около час се появихме в района на Младежко,

Pages