Изследването на пещерата „Леденият вятър“, Понор планина, м. април 2017

Здравейте ;), това не е разказ нито за Най-дълбоката, нито за Най-дългата пещера - напротив - за момента сме успели да проникнем сравнително малко... Отдавна не измерваме откритията си в числа или в метри...Тази пещера се оказа изключително интересна и различна и нарочно съм разказал в подробности всичко, защото може да Ви е интересно, а и беше късмет, че снимахме с камерата почти през цялото време. Така че ... да тръгваме!

....

Планът за днес, 2 април 2017 г.,  беше да направим обход за търсене на нови входове на пещери и да погледнем няколко преливника събудили интерес у Киро при предишните ходения…

Скоро стигнахме на мястото – високо горе над нас забелязах един човек на склона – точно на мястото закъдето се бяхме запътили. Когато го приближихме си махнахме и се заговорихме. От дума на дума разбра, че сме спелеолози и че търсим нови входове. Запознахме се - казваше се Йордан... Заедно с него отидохме да видим преливника, който в момента не беше активен. Много тясна пукнатина слизаше в скалите надолу – невъзможно и безсмислено за работа…

 

По едно време Йордан ни каза, че веднъж заедно с брат си Симеон и двете им деца недалеч от там (около 500 метра) случайно намерили пукнатина в скалите, откъдето духало изключително силно, а само след 7-8 метра имало голям отвес. В този район подобна пещера не беше известна... Съгласи се да ни заведе и да ни покаже… Имахме и кадемлия с нас в групата - за късмет - и веднага тръгнахме натам. След близо 30 минути ходене стигнахме до мястото... Това което се усещаше на входа май досега не ми се беше случвало. Седейки на 4-5 МЕТРА от входа се усещаше един силен ледено студен вятър идващ от една пукнатина в скалите, в която спокойно можеше да влезе човек!!!

Входът... черепите поставихме ние на това място..бяха около входа

Не бяхме подготвени изобщо за влизане - правехме обход на повърхността - но светлина имахме - погледнахме навътре... след 7 метра се излизаше на отвес дълбок около 10-на метра, но вътре беше толкова студено, че не можеше да се седи - вероятно около 3-4 градуса...

Решихме да опитаме все пак да проникнем... Влязох сам - с другите щях да поддържам слухова връзка...

 

Първият отвес от около 10 метра минах на трудна класика - долу се излизаше на галерия около 15 метра дълга и стигаше до първия малък блокаж,  под който зееше една малка триъгълна дупка - пътя напред. Провирането беше изключително опасно – под един висящ блокаж от огромни камъни, които незнайно защо все още висяха във въздуха. Огледах ги много внимателно – но не ми харесаха изобщо – не се държаха на нищо – просто висяха зацепени един в друг. Поседях малко пред тях, сякаш да ги изчакам да паднат… но не стана. Легнах по корем и бързо минах под тях без да ги докосвам. След 2 метра се озовах пред ново низходящо слизане около 8 метра, преминах го лесно, за да стигна след нови низходящи 10-на метра, под едни огромни надвиснали камъни, до нов по-голям блокаж. Видях през камъните поне още 10-на метра надолу - но беше тясно и доста работа.

Погледнах назад – дупката от където бях дошъл изглеждаше изключително опасна и от тази страна. Просто малък и единствен отвор в един огромен нестабилен блокаж.

Намирах се в пукнатина около 10 метра висока и широка около 1.5 метра... Реших да пробвам да проникна напред като направя траверс в каньона на по-високо ниво. Пак следваше едно опасно провиране под един висящ камък, но ми се получи и след още 3-4 метра галерията зави и 10 метра отвесно по-долу видях, че галерията вече става 2 метра широка и нагоре около 20-25 м... Реших да се връщам, защото другите от известно време не ги чувах...

По пътя на обратно огледах блокажите. Изключително опасно място почти по цялото си протежение… Излязох успешно, само на първия отвес имаше сложно катерене на обратно. Появявайки се навън ме лъхна такава жега... Киро и Йордан се бяха сменяли през 5 минути на входа на отвеса заради студа… Започнах трескаво да им разказвам... За момента бяхме влезли около 30 метра надолу и около  70 м. хоризонтални. С подобно течение обаче изобщо не можех и да си представя каква огромна пещера има отдолу...

Нямахме търпение какво следва и на 9-ти април се събрахме се една стабилна група за изследване, и се върнахме на обекта. В групата бяхме заедно с Киро, Митко Цолов, Калин, Далай, Алекс и Пепи.

На мястото където достигнахме с колите се запознахме с бай Христо – Мотористо ;) (или както каза че сега му викат: бай Христо – Трактористо) и Варадин. Разговорихме се и разбрахме, че те са прекарали целия си живот по тези места. Попитахме ги за новия вход – сетиха се че в миналото по време на жегите много крави директно  ходели на това място, за да се охлаждат. Тъй като входът е хоризонтален беше останал не-запушен от местните (честа практика навсякъде в Понор планина, за да не пада добитъка). Казаха ни че го знаят входа, но че никой не бил влизал от местните, защото имало отвес. Пещерняци изобщо не били идвали, камо ли да влизат там. Казаха че толкова студен вход не били виждали никъде в района. Дадоха ни информация и за други входове. Изглежда знаеха всичко което се е случвало по тези места поне за последните 40-на години…

Отправихме се към входа помъкнали стотици метри въжета ;) и екипировка – студения вятър, който духаше отвътре предвещаваше само огромна и много дълбока пещера… Стигнахме на мястото, разхвърляхме багажите и разбира се – започнахме да обядваме.

Киро и Митака отидоха да екипират първия отвес. След това влязоха, зад тях влезе Калин, ние с Пепи се пуснахме последни. Сашо и Миро останаха пред входа, щяха да влязат след нас. Събрахме се всички пред първия блокаж. Колкото и да го оглеждахме – не беше добре – нямаше и как да се укрепи (или по-скоро беше безсмислено). Минах от другата страна, подпрях с един малък камък едно висящо паве и казах на следващия да идва. Погледнах нагоре – на това място също не беше безопасно – и се преместих няколко метра напред. Митко се показа от дупката и дойде при мен.

Преместих се след следващия блокаж – 2 много големи камъка заклещени – и се минава под тях. Постепенно и другите дойдоха и се събрахме преди „траверса“, който бях направил предишния път.

Огледах камъка под който се бях заврял, за да мина първия път – изобщо не изглеждаше добре – беше сцепен по средата и не се знаеше на какво точно се крепи… Над него имаше един по-малък и след внимателен оглед установихме, че са самостоятелни и другата част от блокажа не виси на тях.

Решихме да го махнем, за да не се завираме под него. Подадоха ми лоста и след малко 2-та камъка се срутиха и пътя напред беше отворен!

Продължихме в каньона и след малко достигнахме до мястото откъдето се върнах първия път. Под мен имаше 7-8 метра широк отвес, който успях да сляза на камина и се озовах в уширение около 10-на метра дължина на 2 ширина, високо около 20-25 метра. Другите дойдоха и всички се събрахме на това безопасно място. Пред нас по пукнатината имаше огромен блокаж. На мястото което стояхме се усещаше много силно ледено течение идващо от пода и от пред нас, но пътя напред беше блокиран. Митко се качи 7-8 метра нагоре по каньона и каза че има продължение, в което веднага се гмурна. Аз отидох при него, а Калин, Киро и Пепи започнаха да копаят в пода на малката заличка. След малко Митко се върна и каза че напред пътя е тотално блокиран след около 10-15 метра. Решихме да погледнем още по-високо.

Митко тръгна нагоре да се катери на камина, но все пак взе и едно въже с него, за да може да се спусне след това – нагоре се виждаха поне 10 метра отвесна камина. Митко върза въжето за себе си, аз го осигурявах отдолу и той се покатери още 3-4 метра – каза, че отново път напред вероятно има, но е под едни камъни които трябва да се бутнат, а това няма как да стане когато седи под тях… Направи нов траверс и се изнесе директно над мен в отвесната камина. Изкатери се много професионално още 10-на метра нагоре и каза, че и натам път няма. Евала на Митака – изкачването изобщо не беше тривиално, но той го изпълни без да се замисли…

Слезе при мен и решихме да пробваме друг подход – пред нас имаше една тясна диаклаза, той беше влязъл по нея, но на едни 7-8 метра на долно ниво. Оттук се виждаше и друг път на друго ниво – той отново слезе в нея, но този път се изкатери в нея на средно ниво и се скри след няколко метра зад завоя, аз го направлявах отгоре… След малко се появи и каза, че след 5 метра пътя отново е блокиран напълно…

Калин, Пепи и Киро копаеха трескаво в пода на малката заличка, аз помолих Киро да подаде нещата за картиране и започнахме заедно с Киро и Митака да картираме. Като стигнахме до края на заличката зарязахме картирането за малко и започнахме внимателно да оглеждаме всеки милиметър за възможно продължение. Върнах се от заличката няколко метра назад – там имаше по-ниско ниво – слязох до него покрай един огромен клатещ се камък. Оглеждах внимателно стените и когато погледнах тавана, веднага разпознах признаците за наличието на напречна галерия! Бях сигурен че трябва да има продължение – проследих наклона на пластовете и там където трябваше да продължава имаше малка, много тясна дупка пълна с камъни. Започнах да разчиствам и след малко зейна малка тясна галериика, в която напред се виждаха няколко метра – но невъзможна за моите размери. Отпред духаше! Извиках на Митака и скоро той се появи – направо влезе с якето … Беше доста тясно и изобщо не знам как го направи… Влезе до края, но каза че става много тясно… и излезе… Върнахме се отново в малката заличка при другите. Киро, Пепи и Калин също нямаха положителни резултати. Подът се оказа огромен блокаж, през който наистина духаше, но който най-вероятно беше с метри дълбок, ако съдим по гледките от по-ниските места до които се бяхме добрали.

На това място духаше отвсякъде и просто не можеше да седиш на едно място, защото от течението веднага замръзвахме. Решихме да продължим с картирането и да изнасяме багажа навън.

Калин реши да иде да погледне и той ниското място преди заличката. Скоро чухме някакво разместване на камъни – трескаво копаеше нещо… Извика ни че е намерил продължение! Ние картирахме с Киро и Митака и се опитвахме това да става бързо под надвисналите камъни от всички страни… Подавахме си целия багаж на определени места. Чакахме Калин наистина да се изгуби в някакви зали… По едно време Калин вече започна да крещи, че има яко продължение и вижда зала пред себе си. Казах му че отивам. Пак минах покрай огромния клатещ се камък и видях светлината на Калин точно от галерията,  която преди това бяхме почистили и  Митко се беше напъхал. Калин се чуваше някъде отвътре но не се виждаше. Каза че е продължил още няколко метра след един завой след като е разчистил доста камъни и че е стигнал до тесняк през който напред се вижда уширение няколко метра и после вече не се вижда. Каза че духа доста силно от там – то се усещаше и при мен. Каза за тесняка, че подлежи на разширяване по другите ни методи и че ще стане бързо най-вероятно…

Изчаках го да го видя и излязох от слизането, за да не му срутя нещо. Продължихме с картирането назад и само след няколко метра отново на горно ниво видяхме напречна възходяща галерия затрупана с камъни – но се виждаха едни 7-8 метра напред… Калин ни настигна и мина на сигурно пред нас. А Митко се върна и с лоста започна да разчиства камъните. След малко се чу страхотен грохот и от затрупаната галерия започнаха да текат камъни. Митака беше на безопасно място, но доста камъни изтекоха и шумът от тях беше доста страховит. Пътя напред вече беше свободен и той се пъхна в галерията. Успя да проникне 10-на метра възходящо, но след това пътя му беше блокиран отново от срутване. Върна се и продължихме с картирането. Калин, Пепи и Киро тръгнаха към входа с багажите, ние с Митака останахме да картираме.  Успяхме и да поснимаме – забравих да кажа, че почти в цялата пещера е пълно с огромни черепи, вероятно на крави, преброихме повече от 20. Пукнатината по която се движехме със сигурност стига до повърхността във височина и най-вероятно тези животни някога са падали от там… По пътя по който ние минавахме беше невъзможно да са влезли…

Така с Митака стигнахме до входния отвес, той се качи за секунди, а аз се почудих как съм го качил на класика последния път – сега ми беше по-трудно с въжето…

След отвеса вече се усещаше топлината на повърхността и с Митака побързахме да картираме и тези последни метри.

Навън всички бяха с приповдигнато настроение – изглежда че пещерата беше много по-голяма отколкото можахме да проникнем този път, но вече имахме достатъчно данни, който да анализираме, за да продължим напред.

Отбихме се пак при бай Христо, който ни разказа нови истории – почерпи ни с една страхотна домашна ракия и след доста смях тръгнахме на обратно.

В заключение, картата показва че пещерата се развива почти север–юг като посока. Това е много интересен факт, защото… Самата пещера представлява активен разлом и цялата се развива в него. Това е причината и за образуването на тези огромни пукнатини по стените и блокажите        в пещерата. Този разлом е с посока север-юг и е успореден на някои от най-важните разломи в Понор планина (например Ежданско-Брезенския)(за които се счита, че са основните колектори за движението на подземните води от цялата планина до изворите на Искрец). Най-вероятно този разлом е дълбочинен (както всеки почти ;) ) и въпреки че се намираме на края на юрските пластове (известната „шапка“ над перспективните триаски варовици), предположението ни е, че изглежда той „успява“ да проникне в дълбочина и достига директно до огромния колектор събиращ водите на цялата Понор планина. Продължението на този разлом на юг (установихме и други успоредни разломи в близост) сочи директно изворите на Искрец. Вероятно и изключително силното ледено течение, тази аномалия,  показва именно това, че някъде в дълбочина този разлом прониква в огромна пещера с достъп до огромна подземна река. Други няколко факта също подкрепят това предположение, например този, че по-високо от входа има извор идващ от юрските варовици… Вероятно на това място съществува огромна аномалия, чийто успоредни разломи някога са станали причина за срутването и разместването в тази зона на цялата юрска шапка… В този край този разлом се е запазил „непокътнат“ и вероятно, поради факта че леденото течение съществува – най-вероятно може да се проникне в дълбочина. В момента сме успели да проникнем около 40 метра в дълбочина и сме влезли около 120 метра хоризонтално.  Вероятно на около 250-300 метра под нас би трябвало да е огромния колектор – подземна река. На картата ясно си личи цялата разломна пукнатина в която проникваме. Да се има предвид, че проникването в пещерата е изключително опасно.

След няколко обхода в района и анализа на подробните сателитни и ортофотоснимки, геоложки карти и др., с които разполагаме, добихме по-добра представа и се ориентирахме в ситуацията. Дали ще може да се проникне в дълбочина в този активен разлом? Изследването продължава!

Благодаря на всички, с които бяхме и сме заедно ;).