Digging and Exploring of New Caves

Digging and Exploring of New Caves

Gubesh - 1-2 iuni


Тръгнахме малко неорганизирано - в събота сутринта още незнаехме къде ще ходим... Част от клуба беше отишла на Крушуна, но на мен нещо не ми се ходеше там... И така звъннах на Калин (с идеята за Губеш и копане) след което се събрахме пред нас и напред. Бяхме с Меги и Калин. Обадиха се и Мони и Вишко, но нямаха транспорт и реших че са се отказали. Естествено не тръгнах с мойта кола (виж предишната история за Губеш ;))) ).

След около час бяхме в началото на черния път който тръгва към Билин Дол (на около 1-2 километра преди с. Губеш). Беше леко разкаляно, но след крилатата фраза: "Незнам, незнам - както ти си прецениш - колата си е твоя ;))) )", Калин тръгна нагоре. Предимство е колата да е малка, защото много скоро разбрах че мога сам да я бутам нагоре по нанагорнището (Меги ми помагаше, ама си трайте).

Откриването на пещерата 8-ми Март

7.03.2003, обаждам се на Наско да го навивам да поръчкаме на Боснек. Миналата седмица бяха копали там с Митко Цолов и се бяха много надъхали. За тази седмица обаче Наско имаше друг боен план - "Ще ходим на един много як обект, искаш ли да дойдеш", каза той с присъщата му загадъчност с която не веднъж ни беше примамвал да копаем в търсене на нови пещери.

Речено-сторено на другия ден се събра копаческия отбор - Наско, Меги, Страхо, Ставри, Митко, Слава
и моята скромна персона. Тръгнахме към Ябланица. Като пристигнахме на мястото се разтвориха геoложки карти, които всеки интерпретира, както на него му бе угодно. В крайна сметка определихме един баир за жертва и се отправихме към него. Пътят ни трябваше да мине през река Вит. Ако си мислите, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа то не си мислете, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа и това да стане безболезнено. Няма да влизам в  подробности само ще кажа, че докато минавахме през реката на фона на всеобщото недоволство и недотам цензурни коментари се чу и репликата "Режете само да спре да боли!" (Даже и не подозирах, че в този ден щеше да ми се наложи да пресека реката цели 6 (шест) пъти). Като стигнахме до хълма се разделихме и започнахме да търсим пещери. Покопахме на няколко места. Нищо не излезе и продължихме да търсим. "Тука се чува яко, елате!!!", чух да крещи Слава. Като стигнах там видях съклубниците си в някакво странно състояние. Очите им святкаха, държаха се неадекватно, вманиачено пускаха камъни в една дупчица, след което залепяха уши да слушат какво има отдолу. А там, бога ми, имаше нещо. Камъните политаха и с тътен се спускаха с някаква пропаст, която звучеше като да е много дълбока. Откривателят на тази дупчица, Митко установи, че тътена се чува и от под пътеката, което беше причина там само за 10 мин да зейне една 2 метра в диаметър дупка на която краят не се виждаше. Къде бях аз в това време? - тичах като куче през полето да донеса машината и анкери, даже не забелязах реката. Така за по-малко от 30 мин. отвеса беше оборудван
и Мито тръгна надолу. "Какво има?", Какво виждаш?", "Има ли надолу?" се надпреварвахме да питаме от
гърлото на отвеса. Пропастта се оказа 30 метра дълбока и завършваше със зала с тесняк, който трябваше да бъде разбит. С това се заеха Митко и Ставри. Работата продължи и на следващия ден когато успяхме да минем. Следваше една галерия до половината пълна с глина, която завършва в глинена тапа. В тази глина се виждаше канал с калцирани стени и диаметър ок 30 см, който тръгва надолу.
Познайте къде бяхме следващата седмица:)

Bosnek, prez poslednite 2 meseca...

Отново на Боснек... Какво се случи там през последните 2 месеца... ;)))

Както обикновенно работата в района продължава, и всеки път се убеждаваме че има още много за откриване. На първо място нашата любима пещера увеличава дължината си ;))). След това отидохме в Екстрем заедно с Тони и Калин. Трябваше да срутим един блокаж за да може някой по-дебели да минем до сегашния край. Защото и дебелото искаше да види блокажите на края... И така, влязохме доста бързо и стигнахме до мястото. Отгоре над него след няколко дневно копане бяхме пробили преди, и Юли змията беше минал пръв, но се оказа че до блокажите след това може да се стигне и от Прозореца. Но ние дебелите (аз и Тони) ;))) не можеше да минем от никъде. И така си намерихме едно място където след "леко" срутване можеше да се мине напред до тези места.

Propastta S20 na Karlukowo


Na 23 mart 2002 grupa opitni pesterniatsi (ste reche istinski) atakuwa propastta s20 na Karlukowo. Ekipat se systoeshe ot Mitko, Malkia i skromnata persona na moia milost-chorbadzi Kalin.

Kato naj-opiten w ekipiraneto tazi zadacha be predostawena na Malkia. Toj pokaza zawidni umenia w praweneto na osmitsi, kakto i tynak uset pri izmerwaneto dylzinata na koremite na wyzeto po prehwyrlianiata.

Pages