Това е продължение на разказа на Киро.

Следващия път отидохме заедно с Меги, Крис и Павката и първата задача беше да направим привходния тесняк по-широк за да мога и аз да влеза. Направихме го за 5 минути и успях да мина. Отвътре духаше много силно.

Надясно и наляво имаше продължения от по 3-4 метра но задънваха. Ако имаше нещо то беше надолу. След кратко оглеждане почнахме да копаем на единственото възможно място. Трябва да призная че бях много песимистично настроен. Това което беше видял Киро въобще не беше така. Надолу имаше пукнатина запълнена с чакъл и камъни и въздуха в нея беше едва 5-10 сантиметра. Дотук добре но ако е хоризонтална. В нашия случай беше под наклон 45 градуса. С главата надолу беше невъзможно поради мястото.

След откритията, които направихме със Насето, Павката и Жалов настроението на целя клуб беше приповдигнато (Най-вече заради Насо J). Имаше шанс да открием голяма пещера в един неизследван район, какъвто се оказа карста около Топля.

След бурни обсъждания взехме решение да отидем следващата събота и неделя (6-7.03.2004), като намерим място където да преспим без да се връщаме в София. Времето беше доста студено и не ставаше за палатки. В петък аз се поразрових в нета и открих една доста хубава къща, намираща се в село Голяма Желязна на брега на Язовир Сопот с прекрасен изглед към самия язовир. Веднага я запазих и разпространих новината сред хората.

Доста време не се бяхме виждали с Жалов и един прекрасен ден се отбих във Федерацията за да сесрещнем. И така от дума на дума, стигнахме до копането и тогава той подхвърли че знае едно много хубаво място на Понор планина.

Изворът "Врелото", заедно с "Попов извор" са двата най-големи карстови извора в Боснешкия карстов район. След близо пет години упорита работа от страна на различни клубове, на 15.11.1980 година за първи път във "Врелото" проникват Мария Златкова, Марио и Емил Стоянови. Срещу течението на подземна река те достигат до сифон, намиращ се на около 820 метра от входа.

Няколкото експедиции за преминаването на сифона завършват с неуспех поради лошата видимост, обусловена от дълбочината на сифона. Постепенно интересът към пещерата намалява.

Денят започна малко странно в неделя - 27.07. Никой не знаеше какво му се прави и някак си лениво си седяхме и чакахме да ни домързи още повече. Естествено Меги припкаше и шеташе наоколо, докато ние с Омерзителя (Тони) и заместник градинаря по политическата част Хоууууган  блеехме като не-напасли се овце. И след безбройните, неспокойни въпроси на Тони: "Насо какво ще правим днес, какво ще правим?"

 след 2 часа, той стана и каза че е омерзен и че тръгва към Варна. Събра си багажа и чао. След малко звънна телефона и се оказа че на гостите който очаквахме им се е счупила колата и че ще пристигнат вероятно чак във вторник. Дигнах телефона и след въпроса къде се намира, Тони отговори че е вече в Приморско но трябва да се върне към Царево щото по тамошните банкомати нямало пари... На мен не ми трябваше много да кажа: "Аре да ходим на сифона на Младежко".  Машината се задейства. Тони се обади на Владо Явашев и Мишо - наши добри приятели -  професионални водолази, на които отговора им беше че след час ще са при нас. Владо и Мишо са technical divers, предимно се занимават с гмуркания на големи дълбочини до потънали кораби. Екипировката им е безупречна, практикували са и са се учили главно в Америка, където живее Владо, когато не е на Черно Море. Усещам как в комбинация с Митака (Прилепа) и Чирпанеца(Ставри), Тони, и моя милост като се накани, ще станем страшен отбор в клуба. Плана беше двамата да се гмуркат ние да помагаме и да носим.
Стегнахме екипировката, Владо и Мишо дойдоха, събрахме и англичаните, които пребивават в къщата и ареееее напред. Бяхме Меги, Хоган, Тони, аз, Мишо, Владо, Al, Sas i Julia. Яко международен отбор.
След около час се появихме в района на Младежко,