Club Extreme's Course

Club Extreme's Course

Kурс по катерене и алпинизъм, м. май 2015 г.

От месец Май 2015 година АК “Екстрем“ организира курс за начално обучение по катерене и алпинизъм.
Начало на курса: 28. Април 2015 г.
Първа среща на курса – 28.04.2015 г, вторник от 19:00 ч. в залата на магазин „Екипировка“ на ул. Николай Коперник 28-30.

Actitivites: 

Курсът на Клуб Екстрем!

Курсьт се провежда в гр. София. Началото на новия курс е 19 януари (четвъртък) и 24 януари(вторник)  2012 г. в Общински Културен Институт "Красно Село" , Ритуален Дом, бул. Цар Борис III N41 от 18.30 часа.
Може да се запишете и в следващите седмици.

Actitivites: 

Осигуряване през 2 и през 3 точки

По-долу следва малко теория за окачването през 2 и през 3 точки, както и отговор на въпроса "Защо 'онзи' ъгъл трябва да е остър и какво става ако е тъп?"

Actitivites: 

OFF-ROAD adventure (8.XI.2003)

Или до Губеш и обратно...


9:30h am. Вървя, както винаги с ентусиазъм, към уговореното място. Ето, че насреща ми трима други, като мен, чакат. Поздравявам ги и се повдига въпросът за закъснението ми. Оказва се, че не са знаели за промяната на часа на срещата и са дошли по-рано. Местя се и подскачам от крак на крак, за да се стопля. Времето е прекрасно - свежо утро, пък и се очертава слънчев ден. Идват и други заблудени хора...

10:45h am. Насо още го няма. Звъня му...
- Ало?
- Да те чакаме ли?
- Колко човека сте?
- Осем.
- С колко коли?
- Една.
- Чия е?
- На Нино.
- Колко могат да се качат?
- Пет. В най-добрия случай - шест.
- ОК, ние пазаруваме сега. След 10 минути сме там.
Call ended.
11:00h am. Бял джип Toyota спира на пътя. Излиза Насо, за да разпредели народа. Трима в джипа, другите пет – да се оправят! След кратки инструкции по кой път да поеме другата група, Насо скача в джипа... А и ние с него, и сега сме шестима. Трябва да минем да вземем Меги.
 11 и нещо... Обръщам се назад да погледна какво е положението. Меле. Трима човека се блъскат отзад, и Насо с тях.
Тръгваме по пътя за Костинброд. В колата се дискутира закона за пещерите, но и какво ли още не. Правим почивка на разклона за Беледие хан, за да изчакаме другата част от екипа и да направим някои рационални размествания. Не след дълго и останалите идват. При тях ситуацията е тип “консерва”, но и това ще преживеят.
Изгубих представа за времето. След стратегическата рокада съм на задната седалка и в крак с разискваната тема – този път това са хакерските умения на български граждани, проникнали в international системи... През това време завоите се увеличават значително, но поради близостта на хората в джипа, това почти не се усеща.
Кацаме... Така де, пристигаме в областта Губеш. С асфалта бяхме до тук. Групата от Реното ще ходят пеша. Накъде? Насо дава последни нареждания и пробутва една радиостанция на водача. С това въпросът се приключва и ние се “пакетираме” пак в джипа, готови за off-road adventuring.
Драпаме по следите, оставени явно от скоро минала кола. Не е истина как поднася в тази кал. И все пак за този звяр няма пречки, които да не могат да бъдат отстранени. По стръмния наклон пред нас изниква един “дребен” проблем, та въпросът ни зове – отдясно или отляво? Десният вариант като че ли е по-привлекателен и тръгваме натам. През борчетата.
Още кал и още наклони. Влизаме и излизаме от високи 30см коловози. Насо твърди, че е минавал оттук с неговата кола – Ford Mondeo. Как да му вярва човек!? След около 20-30 минути драпане по черния път, пристигаме на обекта.
Network search. Сваляме багажа и Жалов и Насо хващат дупката за ушите и така  все надолу, водени от идеята, че оттам “духа”. Казвам го съвсем сериозно. Свилен е човекът, който ще им помага. А по-късно и на нас.
Меги си намери две дървета и сега закача хамака за едното. Ето един човек, който знае как да използва времето си ползотворно! Инструктирани сме да чакаме останалите и после ще опъваме тролей в дерето над обекта.
Не след дълго се задава другата група, която още с идването сяда да яде. Нормално е, 1:00h pm – време за обяд. Дочуват се смотолевени оплаквания от някои хора, че времето е прекрасно за катерене, а вместо това сега ще се копае. Е, не – няма да копаем. Хайде сега да си изберем място за тролея.
Събираме инвентара, нарамваме въжетата и карабинерите и тръгваме да си търсим идеалното място. Сега всеки дава идеи кое било по-добре – от тази страна на първото дърво или от онази страна на другото дърво и така. В крайна сметка за добрият перспективен вариант се оказва, че няма достатъчно дълго въже, затова сме принудени да се откажем. Решаваме, че дървото, на което Меги е опънала хамака е добра цел. Разбира се срещаме и известни трудности при направата на полиспаста. Има кой да помогне обаче и Свилен идва на помощ. През това време съм се излегнала на хамака и наблюдавам, понеже не съм оторизирано лице да дава съвети.
Около час по-късно. Това е! Имаме си тролей. Весо е опитното зайче. Сега ще видим колко ниско ще падне въжето, когато човек с неговите размери и тежест увисне на него. Гледката си струва...
Изреждаме се да минем по въжето от едното до другото дърво и обратно. Идва и моят ред. Слагам седалката, качвам си краката на въжето и увисвам. Крис закача карабинерите и ми показва самозатягащия възел, който трябва да придърпвам докато се движа. Издърпвам се с ръце в другата посока и сега вися по средата. Вдигам си краката  на въжето и си пускам ръцете надолу. Сега вече разбирам какво е да гледаш света с надолу главата. Под мен се чува ромона на потока, а насреща слънцето залязва. Не може и другите да не са забелязали колко е красиво...
Тръгвам обратно по въжето и вече съм уморена... И гладна. Връщам се при другите, които са седнали на тревата и ядат. Предлагат и на мен. И да си призная, благодарна съм за това. Обядваме, като царе на българска трапеза – хляб, сол, лютеница, филе и това е. И швепс. Е, аз нося и вафлички за десерт.
Слънцето обаче залязва и температурата пада значително. Трябва да свалим въжето, да приберем нещата си и да тръгваме. Разбира се, винаги има какво да ни забави. Нечия небрежност ни прати в трета глуха при свалянето на тролея. Половин час губим при прибирането на инвентара, благодарение на креативността на Нино. А можеше да е повече.
5 и нещо pm. Качваме багажа на джипа и тръгваме обратно. Кой колкото е изкопал, изкопал е. И курсистите сме доволни. Свършиха вафличките. Обратно по същите коловози е трудно и е все същата кал. Спираме, за да снима Насо залеза. Нямате представа какви цветове! Слънцето се показва над един облак, огряйвайки лилаво-сините облаци в пурпурно и жълто. Продължаваме бавно по наклоните нагоре, надолу, после през борчетата...
На някои места имаме нужда от навигатор. Насо играе чудесно ролята - подскача, ръкомаха и дава сигнали, точно като някой от водещите на предаванията по discovery или с други думи – балерина от класа. Все си мисля, че е идеален за тази цел. Без произшествия успяваме да се доберем до асфалта, а зад нас един Citroen е закъсал. Спокойно можехме и да сме ние. Това, разбира се, не се случи, тъй като Камен ни преведе през този off-road терен благополучно и сега  всички сме доволни. Може би тук е и мястото да му благодаря от името на всички ни...
Да живее Off-road adventuring-a!

Actitivites: 

Моето първо проникване


Няма да съм толкова многословен колкото Mosquito, но все пак ще се опитам да опиша впечатленията ми от първото проникване в истинска пещера (Леденика и Магурата не се броят за пещери особено след видяното на 23.03).

Actitivites: 

Късметът на най-късата клечка

или
Първото проникване в пещера на един полу-курсист в клуб Екстрем


23 март
Руски паметник
    Банда младежи и девойки с подозрително големи и пълни раници прииждат един по един на огряното от мартенското слънце пространство на площада. Време е за Духла. Ей го на и Насо пристигна учудващо навреме, само 10-ина минути закъснение. Бай Чорбаджи паркира непосредствено отзад, зад него пък се нарежда кола пълна с 4-ма курсисти. Една заблудена сърфистка, омаяна в Интернет пространството от Насо (така поне се чу..), с Голф-че и още 2 коли формират авто-кервана имащ за крайна цел люлката на всички пещерняци минали през Екстрем - Боснек.

Големи колебания паднаха, дали да не поканим с нас на Духла две "девици" с къси полички, които чакаха нещо покрай паветата, но предвид името на пещерата и занаята на "девиците" се реши, че може да се стигне до неразбирателство водещо до тежки полови заболявания и идеята бе отхвърлена.След кратко разпределяне, групата немоторизирани търсачи на екстремни преживявани бе разхвърляна по МПС-тата и тръгнахме.
    Мой шофьор този ден имаше честта да бъде Бай Чорбаджи, който беше зарибил някак си две агентки да дойдат на първа пещера. След кратко пътуване се озовахме от южната страна на любимата Витоша. Следи от сняг там нямаше. Явно снежеца, който беше прехвърчал в София през нощта не беше стигнал отатък Черни връх. Когато паркирахме пред Пещерата, вече имаше 3 коли пещерни хора. Едната група от 4-ма пещерняци се беше подготвила за сериозно и бързо проникване и като видяха 5 коли да паркират побързаха да навлекат ботушите, да монтират карбидките и да си бият камшика навътре. Другата сериозна група беше дошла да работи на някой обект и също се състоеше от опитни пещерняци. След 15-ина минути в които послушахме и се посмяхме малко на истории разправяни от Бай Чорбаджи и Страхо пристигна и баш боса - Насо. Паркира колата пред пещерата, огледа какво е положението, проведе няколко разговора с едната група пещерняци и ни свика на техническа конференция. Следваха някои основни приказки за това какво аджеба представлява пещерното проникване, проверка за наличието на каски и фенери и най-пикантната част от преживяването - избора на пазач на колите. Въпросния прецакан човек трябваше да бъде избран измежду моя милост, Ванката, Стефан и Мони. От изброените само последния беше влизал в пещера, така че се досещате че не бяхме много ентусиазирани, че някой трябва да изпусне шоуто. Реших, че няма какво да се туткаме и връчих на Чорбаджията една клечка, която да начупи така че някой да се преебе. Оказа се, че съдийството на тази дилема не е проста работа и първото теглене беше анулирано поради наличието на две топки на те... опа тва беше друго, на една клечка повече отколкото бяха хората. Втория път всичко беше нормално и жребия протече честно. Чудя се има ли някакво значение първи ли теглиш или последен... Погледнато от математическа гледна точка, шанса да изтеглиш най-късата в началото е по малък от този накрая на тегленето. Но понеже ми е писнало от думички имащи "математи-" в съдържанието си, стигнах до извода, че всичко е въпрос на късмет и теглих последен.
      Кофти е да си прецакан.
      Още повече като предния ден си обикалял за фенер почти цяла София, и даже като си си намерил челник. Но, кво да се прави. Все някой трябва да е прецакан. Определено е по добре някой да е прецакан, отколкото боснешките апаши да разбият 6-7 коли и да вдигнат екипировка за сума кинти.
      Примирих се с идеята, че ще кисна отвън. По някакво стечение на обстоятелствата, си носих учебника по Числени Методи с мен и се настройвах за учене по математика, вместо пещерно проникване - тъпо а? :). Тогава Насо даде идеята, да се обадим на Киро да го питаме той какво е решил да прави. Трябва да взема да си купя gsm, щото взе да ми става неудобно вече да карам Насо да се обажда. Както и да е, и това ще стане след като си накупя екипировка, чувал и кво ли още не. И тъй, накрая се оказа, че Киро тръгва в момента от София и като дойде жена му и децата ще останат навън, а той, Хоган и аз ще влезем. Демек дявола се оказа не толкова черен, колкото изглеждаше.
      След последни уточнения, Страхо вкара първата група от 8 човека в пещерата. 15 минути след това основната група оглавявана от Шефа беше готова за entering дето се вика. Като изпълняващ длъжността пазач ми връчиха ключовете от 5 мпс-та - трябва да взема да изкарам книжка... - инструктираха ме коя аларма как се спира и т.н. и т.н. Снимчица before и втората група от 16 човека се напъха в заледения вход. Е, не всички успяха да се набутат от първия път, но важното е че успяха.(Специални поздрави за Мая :))
      Кибича си аз пред Духла и *ХРЯС*...Предполагам много от вас са виждали Струма заледена. Е, пожелавам на всеки да присъства на момента, когато течението разбива изтънения от слънцето лед и бавно напредва по извиващото се корито. Тишината моментално беше заменена от галещия ушите звук на игривата река. Но, да не навлизам много в лирични отклонения.
      30-те минути до идването на Киро не ги и усетих как се изнизаха. Последва една малка лудница докато накрая Дарко и Руми бяха убедени от майка им, че трябва да обуят грейки и че няма да им се карат ако се изцапат. Киро позакърпи един стар челник оттук-оттам, резервния ми фенер изкочи от торбата и се наниза на врата на Руми и айде в пещерата. Тръгнахме група от 4 човека и две самоходещи и самосветещи прониквачки ;). Придвижването ставаше супер бързо поради простата причина, че на местата където беше тясно, децата хвърчаха напред, а Киро, Хоган и Руми бяха влизали многократно. На едно две места се наложи Киро и Хоган да си подават малчуганите, но като цяло нямаше заседяване повече от минута две на тесняк. Опитахме се да намерим групата предвождана от Насо, за да се join-a към тях, но така и не успяхме. Но въпреки това бях супер доволен, даже нацвъкахме няколко снимки в пещерата - дано да са станали. След около 3 часа изкочихме отново на слънчева светлина.
      Невъзможно е да се опише какви чувства и емоции породи в мен това мое първо проникване, но ако мога да обобщя впечатленията които ми останаха, то трябва да кажа - I'll do it again. След това последва преобличане, миене на обувките(доколкото беше възможно) в ледената река и пререждане на багажа. Докато се натуткам, Киро и Хоган бяха запалили огън точно срещу пещерата отатък реката. После курсистите нчело със Страхо започнаха голямото излазване и един по един се появиха. Оттук насетне следваше ядене, греене на огъня, малко уроци по фризби и задължителната накрая ОБЩА СНИМКА. Футболът го отложихме за по добри атмосферни условия, защото както се скри слънцето настана един студ - мамата си джаса. МПС-тата бяха полазени и след прочувствено сбогуване с Шефа, поехме към София.         Mosquito, 24.03.2003

Actitivites: 

Noviat Kurs zapochva ot 1 Oktomvri

Здравейте!


Новият курс по алпинизъм, скално катерене и спелеология започва на 1 и 4 Октомври 2002 г., от 19.30 часа в 310 зала на Студентски Дом (Площад "Народно Събрание"), За повече информация вижте тук или се обадете на тел.

Actitivites: 

Pages