Отново в S20

Стана вече традиция, пещерняци от Екстрем, предвождани от Димитър Цолов (чичо Митко), да проникват във вертикални пещери. Днес екипа се състоеше от Митко, Вени и мен - чорбаджи Калин. Целта - продължаване на пещерата S20 на Kарлуково.

Тръгнахме призори изпълнени с чувство за недовършена работа. (за повече информация вж. статията от 23.03). Към 9 бяхме достигнали целта. Личаха следи от скорошно посещение - боклуци и маркировка с червена боя към входа на пещерата.
Митко екипира пропастта завидно бързо и за десетина минути вече всички бяхме на "обекта". Пътьом мернах, че някой е добавил няколко спита от които определено имаше нужда.
Започнахме работа. Напредвахме бързо, извадихме една купчина глина и няколко павета. Тъкмо се канех да излизам и да отстъпя мястото на следващия, когато чух тътена под мен. След всеки наш удар се чуваше тътен, които определено говореше за голям обем някъде близо под нас. Продължихме трескаво работа. За съжаление трябваше да поработим и над разширяването на дупката, което отне
време.
И този път не успяхме да продължим пропастта, но си тръгнахме още по-надъхани. Необяснимо е чувството, което кара изследователя да достигне места, където не е стъпвал човешки крак...

Здравейте!

Новият курс по алпинизъм, скално катерене и спелеология започва на 1 и 4 Октомври 2002 г., от 19.30 часа в 310 зала на Студентски Дом (Площад "Народно Събрание"), За повече информация вижте тук или се обадете на тел.

Отново на Боснек... Какво се случи там през последните 2 месеца... ;)))

Както обикновенно работата в района продължава, и всеки път се убеждаваме че има още много за откриване. На първо място нашата любима пещера увеличава дължината си ;))). След това отидохме в Екстрем заедно с Тони и Калин. Трябваше да срутим един блокаж за да може някой по-дебели да минем до сегашния край. Защото и дебелото искаше да види блокажите на края... И така, влязохме доста бързо и стигнахме до мястото. Отгоре над него след няколко дневно копане бяхме пробили преди, и Юли змията беше минал пръв, но се оказа че до блокажите след това може да се стигне и от Прозореца. Но ние дебелите (аз и Тони) ;))) не можеше да минем от никъде. И така си намерихме едно място където след "леко" срутване можеше да се мине напред до тези места.

Поредният Крушунейшън или как за малко да се изкачим до дъното на Бонинската пещера.

Приятели!!! Ники Рашев ни кани на култовия за клуба филм "Приятели мои", по случай рождения си ден.

Доста отдавна, преди около 15 години, за пръв път имах щастието да посетя района на село Гела и Ледницата. Тогава само поглеждах към Мурсалица и си представях какво ли може да има в този огромен и див карстов район с голям потенциал за пещери и пропасти... за дивотия. След това почти всяка година посещавахме Родопите на годишното пътешествие на клуба и специално района на Ледницата, Мугла и Чамла, но за кратко - нямахме коли, и всичко пеша..., но все оставаха няколко часа свободни, а това време не стигаше дори отдалече да огледаш всички била и върхове на Мурсалица.

И така си нарочихме дните 23-25 май да идем точно на Мурсалица и да видим какво има там.

Ореленцеееее.....

От 1 до 6 май посетихме Губеш и по-специално района на Билин Дол. Първоначално групата беше от Алек, Детмаг и Пешо, който тръгнаха на 1. Ние, Луке, Оги, Мони, Натали, Цецо, аз, Калин, и още не се сещам кой, тръгнахме на 3-ти.

Скоро стигнахме до Губеш и преди селото тръгнахме по черния път нагоре към района. Мога да кажа че пътя не става за коли. Но след 2 часа качихме колите горе до входа на Тизоин ;))). Предния ден Пешо беше псувал пътя преди нас, защото и неговата кола беше тук. Алек и група отидоха да си пускат рапели, а ние организирахме лагера в съседния циркус, в посока запад. Наблизо имаше страшен извор и гледка. В скалите  пред нас често се отбиваше един голям орел с 2м крила. Нямаше жива душа... освен нас ;).

Бяха останали много недовършени неща в района и се върнахме на 27-28 Април.Още с пристигането отидохме на пещерата с огъня. Ставри се приготви, но пак ме можа да влезе. След около час с "чукчето" и длетото дупката стана по-широка и Ставритос успя!

Ставри влезе в едно отвесче от 5 метра, след което започва низходяща галерия около 20 метра дълга, която се стеснява и продължава надолу. Духа слабо и има хубави образувания. След това влезе и Кирчо, покопаха малко и излязоха. Пак малка пещера, но има-няма - трябва да проверим. Маркирахме я с бяла боя - номер 1.

От 19-21 Април си направихме една експедиция до района на Гложенския Манастир. Нашият чорбаджи беше докладвал за интересни неща (виж в другите новини) и след като веднъж посетихме Моровица и огледахме района решихме да повторим.

Тръгнахме в петък следобяд и към 18 часа бяхме на манастира. Там вече ни чакаха някои от курсистите. Направихме си лагер на поляната на около километър на юг от манастира. Меги и Люси имаа най-големи заслуги за това, а другата малка група се изстреляхме нагоре към вр. Лисец откъм стръмната източна страна. Терена беше  тежък - 50-60 градусов склон, тук-там отвесни треви и стени. След около час стигнахме до основата на скалите. До там пласта скали не е от варовици, а от там до върха (около 150 м. денивелация) са варовици. Пластовете са с наклон, което може да се окаже важно за наличието на големи пещери.