Bosnek, prez poslednite 2 meseca…

Отново на Боснек… Какво се случи там през последните 2 месеца… ;)))

Както обикновенно работата в района продължава, и всеки път се убеждаваме че има още много за откриване. На първо място нашата любима пещера увеличава дължината си ;))). След това отидохме в Екстрем заедно с Тони и Калин. Трябваше да срутим един блокаж за да може някой по-дебели да минем до сегашния край. Защото и дебелото искаше да види блокажите на края… И така, влязохме доста бързо и стигнахме до мястото. Отгоре над него след няколко дневно копане бяхме пробили преди, и Юли змията беше минал пръв, но се оказа че до блокажите след това може да се стигне и от Прозореца. Но ние дебелите (аз и Тони) ;))) не можеше да минем от никъде. И така си намерихме едно място където след “леко” срутване можеше да се мине напред до тези места.

Започнах леко след като огледах много добре. Мястото за работа беше тясно – напред имаше един камък около 1/0.5 м който трябваше да се извади, но след около час работа разбрах, че няма да стане. Всичко щеше да се сртути, защото ако бяхме почнали да дърпаме камъка с примка, по пътя си щеше да бутне някои други и щеше да стане срутване. Този камък стоеше точно там където трябваше да минем ние. Над него имаше блокаж от най-различни по размер камъни, който продължаваше и в заличката над нас. Мястото беше доста депресарско ;))). Единствения вариант беше да бутнем камъка напред и надолу.. Бутнах го напред и той падна надолу и естествено се заклещи много лошо, беше вече отишъл много напред и за да се размества се налагаше да се легне и влезне в един тесняк, над който всички камъни трепереха… Укрепих с каквото можеше (длета и т.н.) и напред… но не беше толко лесно. Зад мен приятелите им стана студено, но не исках да ги пускам тях на това място, защото определено беше опасно.

След около час най-сетне успях да бутна камъка, и след това се набутах още малко навътре, като чистех и оглеждах. Напред имаше един камък, който ми се стори малък .. но след малко се чу брррррр и видях как “малкия” камък се плъзна сам надолу и не беше малък, а 1/1.5 м. Всичко потрепна, вклюително и аз …  или по-скоро аз и изтръпнах. Прекалено опасно… Почистих още малко и след като дупката стана каквато трябва викнах Калин.

Той внимателно трябваше да мине и да каже как е след това, а ние с Тони да останем назад за да може да копаем ако се срути или да търсим помощ, а и той беше най-тънък и щеше да мине с малко зор през другите места ако се наложеше. Бях си оставил “маркерчета” по блокажа – дребни камъчета – които ако се разместеше нещо – първи щяха да паднат. Естествено предпочитах да не се стига дотам. В блокажите е много опасно – те просто са много бързи ако се срутят ненадейно. А и тук нямаше къде да се бяга – тук се лазеше леко ;))).

Калин премина успешно, след което огледа всичко и каза и аз да идвам. Влезнах ;))) Тони остана отзад в случай на нужда.

Определено интересни блокажи, много продължения и естествено едно много интересно място в основна скала, което не беше гледано от никой. Но и ние нямахме вече време. Бяхме от 7 часа вътре, стана студено, а и бяхме доста уморени. Важното е че пътя напред беше отворен и че намерихме няколко добри места за продължение.

Излязохме след около час и половина и навън вече беше почти тъмно…. Много добра паша.

… А вчера …неделя… (предишните 2 седмици бях на море) .. отидохме със Ставри и Калин… малко да копаем…

До големия срутен камък след Духлата се беше отворила пукнатина, която гледах отпреди месец, но този път решихме да влезем. Депресия,… копаеш и над теб гледаш няколко кубика скали дето се калтят… По едно време аз просто отскочих назад и другите въпростително ме погледнаха! И точно след 3 секунди БРррррррр и няколко кубика камъни под нас тръгнаха… След 20 минути Ставри влезе .. 10 метра и нужда от копаене. Духа добре. Преспективно е.. но опасно ;)))

След това отидохме леко нагоре, и там след малко Ставри ме викна. Новото място беше на 10 метра под входа който бяхме открили и копали с Алек и група преди месец и който бяхме зарязали защото на 2 метра дълбочина стигнахме до 2/2 м камъни. Оглеждахме се като…. и след малко видях една 5/5 см дупчица… След 1 час там имаше 0.5/0.5 метра дупка надолу която влизаше почти отвесно около 5-6 метра и чернееше, също и духаше.

Решихме да хапнем предварително и след около 30 минути се втурнахме на обекта. Ставри влезе и аз влязох след него – (значи е широко). Имаше във всички посоки малки и тясни галериики които задънваха след 5-6 метра. Очевидното място беше напред и надолу, но беше запълнено с чакъл и валуни. Започнах да копая и след час разбрах, че ако е от там ще е много трудно ;))). Ставри копаеше вляво и нагоре – оттам духаше. Нагоре по един тесняк – почти вертикален – след около 2 метра влизаше в уширение, но точно на входа имаше бая тесняк, опитахме се да коапем, но трябва още. Излязохме след около час и нещо… и влязохме в БХПД да огледаме и там. Стигнахме до края… покопахме, и след това на 20 метра преди него вдясно намерихме нещо – странно че никой не го беше работил… След половин час Ставри влезе още 10 метра напред ;))) и пак копане… На излизане погледнахме и покопахме на още няколко места ама нищо.

Определено в този подрайон има нещо сериозно. Има около 30 входа със студено/топло течение. Духлата е доста далеч – подозираме че тук може да има втора Духла ;)))

Поздрави и успехи в любовта!