Крушунейшън

Поредният Крушунейшън или как за малко да се изкачим до дъното на Бонинската пещера.

На 13.07 4 коли хора се отправихме на поредната Крушуна. Цел – Бонинската пещера и лайфче или ако трябва да ги степенуваме по редно е да ги бях споменал в обратен ред:)

Последва дълго пътуване тип табиетлийско, а след като пристигнахме имаше и полагащото се хапване плюс следобедна дрямка.
Към 5 часа се наканихме и тръгнахме към пещерата. Николай Петков нетърпеливо разпитваше за всичко което би могло и предстоеше да му се случи под земята. Пристигнахме и започнахме да  се екипираме. Кой с неопрен, кой с пещиризон, кой с каквото има. Николай Петков с бели чорапки и джапанки:)))))
Като стигнахме до първото езеро настана момента да се надуят лодките … естествено с уста.
Тук някои проявиха завидни умения в духането и лодките бяха надути за отрицателно време.
Набързо преодоляхме прага след езерото и започна дългоочакваната разходка с лодка.
След 2 часа вече всеки имаше вода навсякъде, особено Дидо, които известно време плуваше зад лодките оборудван само с неопрен. Николай Петков беше дълбоко възмутен от пещерното дело и от вида на чорапките си, които само той знаеше , че някога са били бели.
Тук в пристъп на недоумение той произнесе прословутата фраза “И сега какво? Чак до дъното на пещерата ли трябва да се изкатерим”:)))
В крайна сметка достигнахме около 200 метра по навътре от миналата година – до първото срутване.
От там лодките трябваше да се пренесат и пещерата продължаваше. На повечето обаче вече беше почнало да им става студено и поехме пътя обратно.
На следващия ден на никой не му се влизаше в пещера. Някои катериха, други ги гледаха и цъкаха с
eзици. Трети пък постъпиха далновидно и отидоха де се къпят на водопадите.