Боснешки истории ;)

На 8 ноември отидохме на Боснек с Меги и с помощта на Роската предприехме малко по сериoзни действия по разкриването на някой доста големи блокажи, които са възникнали по време на строежа на пътя, той на някой места направо е пресекъл много интересни кухини и галерии (виж този материал).

Росен беше уредил ДаНика – ДаНика беше с … багер.

Аз и Меги казвахме на ДаНика къде, как и колко – все пак шосето не трябваше да изчезва.

На първия обект се надявахме да стигнем до основна скала но и след 5 метра изкоп в насипа за около час – сипея и дребния блокаж продължаваше. Спряхме – трябва отново в студа да видим в новия изкоп откъде ще духа.

 Преместихме се на блокажа. ДаНика започна – след час вече беше напреднал около 5 метра напред в блокажа и 3 надолу. Отваряха се кухини от които духаше силно, но след още половин час разчистване купчините пред багера станаха големи и  по-нататъшното копаене по този начин стана невъзможно. Зад един камък зейна голяма дупка откъдето духаше и спряхме багера. Оттук нататък трябваше да продължим на ръка.

 

Равносметката е че за един следобед отхвърлихме работа като за полвин година. Вярно – струва пари – но е много ефективно. Не мисля че сме нарушили природата – копаенето беше във взривени камъни от строежа на пътя и копаенето беше в изкуствени насипи и блокажи. Не бяха унищожени и растения. 2-те малки фиданки от Блокажа – прилежно засадих на ново благоприятно и влажно място…

Върнахме се на Блокажа заедно с Калин няколко дена по-късно – 11 ноември. Бързо разкрихме дупката и много се нахъсахме защото отвътре духаше много силно топло течение. Копаехме на смени и често заедно – зад нас багера беше направил много голямо и удобно място за изхвърлянето на пръста и камъните….

След около час дупката зейна отново и се убедихме повторно че вятъра е силен. Започнахме да я разширяваме – надолу вече се виждаха около 3-4 метра почти отвесно. Под скалата и нагоре видяхме светлината която се порцеждаше от първоначалния вход който бяхме започнали да разкопаваме – през зимата там пушеше комин 10 м висок. Подхода който бяхме избрали с багера беше изключително удачен защото заобиколихме и минахме напярко около 5-6 метра трудно разкопаване в скала…

Струваше ни се че съвсем скоро ще влезем когато 2 много големи камъка се хлъзнаха отстрани и срутиха всичко. Оглеждайки над нас дадох предложение на Калин да срутим стените на дупката защото неминуемо и скоро сами щяха да паднат а беше опасно. Почнахме и след 30 минути имаше срутена пръст достойна само за багер… и за нас. За 2 часа яко копаене я разчистихме и стигнахме до срутените камъни. Тук дойде на помощ Чанторото и за 20-на минути камъните бяха направени на приятни за вадене тухлички. Под тях започна отново да зее дупката. Вадехме вече нови камъни и входа се разширяваше… Но почти се стъмни.. сложихме един голям камък на входа и се прибрахме. Киро, Руми и децата също участваха като подкрепление, тил и снабдяване с храна ;).

След няколко дена стана страшно наводнение и блокажа се срути много – дори пропадна част от него някъде… Оценката ми е че ще трябва отново с багера да си помогнем малко защото количеството пръст и камъни е голямо….

А по време на наводнението …направихме уникални открития за които ще четете след малко…