7.03.2003, обаждам се на Наско да го навивам да поръчкаме на Боснек. Миналата седмица бяха копали там с Митко Цолов и се бяха много надъхали. За тази седмица обаче Наско имаше друг боен план - "Ще ходим на един много як обект, искаш ли да дойдеш", каза той с присъщата му загадъчност с която не веднъж ни беше примамвал да копаем в търсене на нови пещери.
Речено-сторено на другия ден се събра копаческия отбор - Наско, Меги, Страхо, Ставри, Митко, Слава
и моята скромна персона. Тръгнахме към Ябланица. Като пристигнахме на мястото се разтвориха геoложки карти, които всеки интерпретира, както на него му бе угодно. В крайна сметка определихме един баир за жертва и се отправихме към него. Пътят ни трябваше да мине през река Вит. Ако си мислите, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа то не си мислете, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа и това да стане безболезнено. Няма да влизам в подробности само ще кажа, че докато минавахме през реката на фона на всеобщото недоволство и недотам цензурни коментари се чу и репликата "Режете само да спре да боли!" (Даже и не подозирах, че в този ден щеше да ми се наложи да пресека реката цели 6 (шест) пъти). Като стигнахме до хълма се разделихме и започнахме да търсим пещери. Покопахме на няколко места. Нищо не излезе и продължихме да търсим. "Тука се чува яко, елате!!!", чух да крещи Слава. Като стигнах там видях съклубниците си в някакво странно състояние. Очите им святкаха, държаха се неадекватно, вманиачено пускаха камъни в една дупчица, след което залепяха уши да слушат какво има отдолу. А там, бога ми, имаше нещо. Камъните политаха и с тътен се спускаха с някаква пропаст, която звучеше като да е много дълбока. Откривателят на тази дупчица, Митко установи, че тътена се чува и от под пътеката, което беше причина там само за 10 мин да зейне една 2 метра в диаметър дупка на която краят не се виждаше. Къде бях аз в това време? - тичах като куче през полето да донеса машината и анкери, даже не забелязах реката. Така за по-малко от 30 мин. отвеса беше оборудван
и Мито тръгна надолу. "Какво има?", Какво виждаш?", "Има ли надолу?" се надпреварвахме да питаме от
гърлото на отвеса. Пропастта се оказа 30 метра дълбока и завършваше със зала с тесняк, който трябваше да бъде разбит. С това се заеха Митко и Ставри. Работата продължи и на следващия ден когато успяхме да минем. Следваше една галерия до половината пълна с глина, която завършва в глинена тапа. В тази глина се виждаше канал с калцирани стени и диаметър ок 30 см, който тръгва надолу.
Познайте къде бяхме следващата седмица:)
Recent comments