Новите пещери на Боснек
Това е продължение на разказа на Киро.
Следващия път отидохме заедно с Меги, Крис и Павката и първата задача беше да направим привходния тесняк по-широк за да мога и аз да влеза. Направихме го за 5 минути и успях да мина. Отвътре духаше много силно.
Надясно и наляво имаше продължения от по 3-4 метра но задънваха. Ако имаше нещо то беше надолу. След кратко оглеждане почнахме да копаем на единственото възможно място. Трябва да призная че бях много песимистично настроен. Това което беше видял Киро въобще не беше така. Надолу имаше пукнатина запълнена с чакъл и камъни и въздуха в нея беше едва 5-10 сантиметра. Дотук добре но ако е хоризонтална. В нашия случай беше под наклон 45 градуса. С главата надолу беше невъзможно поради мястото.
Нова пещера на Боснек!
Ръмеше, духаше неприятно, и безмислието на съществуването ни още по-ярко залязваше зад присвитите ни клепачи, отекваше в пустите, оловно- сиви хълмове и накрая се давеше с писък в тъмния поток.
ЯЗОВА ДУПКА – ПРОНИКВАНЕТО
След откритията, които направихме със Насето, Павката и Жалов настроението на целя клуб беше приповдигнато (Най-вече заради Насо J). Имаше шанс да открием голяма пещера в един неизследван район, какъвто се оказа карста около Топля.
След бурни обсъждания взехме решение да отидем следващата събота и неделя (6-7.03.2004), като намерим място където да преспим без да се връщаме в София. Времето беше доста студено и не ставаше за палатки. В петък аз се поразрових в нета и открих една доста хубава къща, намираща се в село Голяма Желязна на брега на Язовир Сопот с прекрасен изглед към самия язовир. Веднага я запазих и разпространих новината сред хората.
Топля
Една събота с Киреца се бяхме уговорили да отидем на Враца и да открием катерачния сезон. Но както се случва често – петък вечер е време за купони и аз малко се позапих. На другата сутрин изобщо не ми беше до ходене на Враца и се обадих и отказах уговорката. Тъкмо отново се унесох в сън и телефона звъни:
pozdravi ot ingilizko na vsichki extremi ot bugarsko!
kratuk razkaz za malko extremijjka v anglija, kudeto sum (za da se prosveshtavam) v momenta i kudeto kato e izvestno planinite ne izobilstvat....
(miastoto na deistvieto e Yorkshire, , kudeto ima niakvi hulmcheta po koito se katerihme, prez weekenda 29-30 nov 2003)
Prezhiviavanija i nabludenija v kratce:
1. katerushkite tuka sa sushto tolkova tupi kato katerushkite
nevsiakude po sveta! ne pushat, ne pijat, po zheni ne hodiat (osven po
sebepodobni takiva) i si liagat rano; e poslednoto mozhe da e shtoto
spahme u roditelite ne edna macka ot kluba, no nishto ne ni precheshe
da otidem na cruchma naikude v grada (Leeds), koeot sigurno shteshe da
stane ako biah otishul niakude s PESHETRNIACI!. taka stava i s katerushkite v bg, a tezi tuk dori i fizicheski im prilichat, bez maitap!
2. purvija den razbira se valia mnogo duzhd! tukmo otidohme do skalite i se pochna; samo che tuka katereneto si e dostatuchno razvito (kato vprochem vsichko
ostanalo) taka che vednaga otidohme na blizkata izkustvena stena i se
katerihme tam cial den.
3. katereneto e ama naistina mnogo razvito tuk - zalata beshe kolkoto
basketbolna zala, vutre sus 1000+ steni s razlichna trudnost, nakloni
tavani, bowlderi i pr. sviat da ti se zavie. osven tova imashe sigurno
kum 200 choveka , siakvi vuzrasti - nai malkite deca 4-5 godishni gi
vodeha na grupi, s instruktori etc. imashe i niakvi suvsem tipichni
debeli rozovobuzesti chichkovci i lelki, koito sushto se kateriha - koi
kudeto i kolkoto mozhe. abe tova tuk si e masov sport, kato futbola i
tenisa naprimer
4. Az se katerih po stenata za deca :-) tam obache ako ne si dete,
nomera e da se katerish bez ruce - samo kraka i kolena; az suvesem bez
race ne uspiah , podpirah se samo na lakti, vuobshte bez da izpolzvam
prusti, koeto ne e malka rabota; katerih se razbira se i po drugi
turove, s promenliv uspeh; no tova e suvsem razlichno prezhiviavane ot
outdoors climing; niama trupa, niama adrenalin, edinstveno sportna
zloba. pri mene obache poslednoto ne e tvurde mnogo i edva li niakoga
shte e dostatuchno za da otida niakoga pak na stena (osven ako ne
zavali pak razbira se, puk tova e dosta veroiatno :-)
5. na drugija den beshe prekrasno slunchevo vreme i otidohme na skali!
turovete sa suvsem prilichni, samo deto nikoi ne e po dulug ot polovin
vuzhe, taka che tukmo se entusiaziram i to svurshi. po taia prichina
katereneto tuk e mnogo maistorsko zanimanie - samo za maniaci kato kiro
naprimer, deto nomera e ne da se pokaterish niakude, koeto men me
vleche, a da minesh tochno prez niakia mnogo gladka plocha, koeto puk
ne me vleche - puk i da me vleche ne go moga :-) az si minavam po
sushtija tur na tri metra vstrani ot maistorskoto miasto i niama
problemi. tova vprochem e mnogo udobno shtoto vseki mozhe da kateri sus
vseki - i az katerih s nai golemite maistori v kluba, bez tova da im e
dosadno B-) e, dobre de, imashe i niakoi turove, deto niamashe
stranichen i lesen shortcut, deto naistina samo golemi maistori mogat
da gi minat...
6. pak po sushtata prichna tuk e mnogo razvito boulder cartereneto.
sigurno shtoto niamat mnogo planini, puk niakoi goliam kamuk vse shte
se nameri; i kato go kateriat vse sushtija kamuk godini nared stavat
mnogo pecheni :-)
razbira se kamuni si ima dostatuchno mnogo, no horata sa mnogo
pecheni:-) zatiova dosta ot tija deto vidiah na skalite (a to tam
imashe 5-6 puti poveche hora otkolkoto na kominite
pri nai natovarenite dni) si biaha doshli samo s niakvi djusheci, bez
vuzheta i dr. podobni otzhivelici, i ne praveha turove ami cial den si
visiaha po na 2 metra
ot zemiata da se kikerchat. neznam kakvo tochno mu e udovolstvieto na
tova neshto, triabva da pitam kiro rusev i segmenta - na tiah sigiurno
mnogo
shte im haresa.
7. v gidovnicite e opisan vseki tur koito mozhe da si predstavish.
vseki boulder e narisuvan ot vsichki strani, s oznacheni categorii i
pr.
imashe edin znamenit tur narechen The Tree Pebbles, za nego pisheshe
che veche ne sushtestvuva, shtoto edinija Pebble padnal prez 1997g i
veche e nevuzmozhno da se izkateri!
samija gidovnik e kum 500 stranici i purvoto mu izdanie e ot predi 100
godini. strahotija! za niakoi turove pishe che sa razraboteni prez 1870
i neznam si koia godina (t.e. dobre doshli v anglia - tuk vsichko e
taka); horata sa gi katerili togava razbira se samo na klasika i
sigurno sa se iztrepali, ama tova vehe ne go pishe v gidovnika :-)
8. tuk ponezhe vinagi e dosta vlazhno (dori i da ne vali, pak skalata e
pochti mokra) da se katerish e diavolski trudno!
9. abe , ot peshterite po dobro nema!
Копаенето на Понор Планина през последните седмици
OFF-ROAD adventure (8.XI.2003)
Или до Губеш и обратно...
9:30h am. Вървя, както винаги с ентусиазъм, към уговореното място. Ето, че насреща ми трима други, като мен, чакат. Поздравявам ги и се повдига въпросът за закъснението ми. Оказва се, че не са знаели за промяната на часа на срещата и са дошли по-рано. Местя се и подскачам от крак на крак, за да се стопля. Времето е прекрасно - свежо утро, пък и се очертава слънчев ден. Идват и други заблудени хора...
10:45h am. Насо още го няма. Звъня му...
- Ало?
- Да те чакаме ли?
- Колко човека сте?
- Осем.
- С колко коли?
- Една.
- Чия е?
- На Нино.
- Колко могат да се качат?
- Пет. В най-добрия случай - шест.
- ОК, ние пазаруваме сега. След 10 минути сме там.
Call ended.
11:00h am. Бял джип Toyota спира на пътя. Излиза Насо, за да разпредели народа. Трима в джипа, другите пет – да се оправят! След кратки инструкции по кой път да поеме другата група, Насо скача в джипа... А и ние с него, и сега сме шестима. Трябва да минем да вземем Меги.
11 и нещо... Обръщам се назад да погледна какво е положението. Меле. Трима човека се блъскат отзад, и Насо с тях.
Тръгваме по пътя за Костинброд. В колата се дискутира закона за пещерите, но и какво ли още не. Правим почивка на разклона за Беледие хан, за да изчакаме другата част от екипа и да направим някои рационални размествания. Не след дълго и останалите идват. При тях ситуацията е тип “консерва”, но и това ще преживеят.
Изгубих представа за времето. След стратегическата рокада съм на задната седалка и в крак с разискваната тема – този път това са хакерските умения на български граждани, проникнали в international системи... През това време завоите се увеличават значително, но поради близостта на хората в джипа, това почти не се усеща.
Кацаме... Така де, пристигаме в областта Губеш. С асфалта бяхме до тук. Групата от Реното ще ходят пеша. Накъде? Насо дава последни нареждания и пробутва една радиостанция на водача. С това въпросът се приключва и ние се “пакетираме” пак в джипа, готови за off-road adventuring.
Драпаме по следите, оставени явно от скоро минала кола. Не е истина как поднася в тази кал. И все пак за този звяр няма пречки, които да не могат да бъдат отстранени. По стръмния наклон пред нас изниква един “дребен” проблем, та въпросът ни зове – отдясно или отляво? Десният вариант като че ли е по-привлекателен и тръгваме натам. През борчетата.
Още кал и още наклони. Влизаме и излизаме от високи 30см коловози. Насо твърди, че е минавал оттук с неговата кола – Ford Mondeo. Как да му вярва човек!? След около 20-30 минути драпане по черния път, пристигаме на обекта.
Network search. Сваляме багажа и Жалов и Насо хващат дупката за ушите и така все надолу, водени от идеята, че оттам “духа”. Казвам го съвсем сериозно. Свилен е човекът, който ще им помага. А по-късно и на нас.
Меги си намери две дървета и сега закача хамака за едното. Ето един човек, който знае как да използва времето си ползотворно! Инструктирани сме да чакаме останалите и после ще опъваме тролей в дерето над обекта.
Не след дълго се задава другата група, която още с идването сяда да яде. Нормално е, 1:00h pm – време за обяд. Дочуват се смотолевени оплаквания от някои хора, че времето е прекрасно за катерене, а вместо това сега ще се копае. Е, не – няма да копаем. Хайде сега да си изберем място за тролея.
Събираме инвентара, нарамваме въжетата и карабинерите и тръгваме да си търсим идеалното място. Сега всеки дава идеи кое било по-добре – от тази страна на първото дърво или от онази страна на другото дърво и така. В крайна сметка за добрият перспективен вариант се оказва, че няма достатъчно дълго въже, затова сме принудени да се откажем. Решаваме, че дървото, на което Меги е опънала хамака е добра цел. Разбира се срещаме и известни трудности при направата на полиспаста. Има кой да помогне обаче и Свилен идва на помощ. През това време съм се излегнала на хамака и наблюдавам, понеже не съм оторизирано лице да дава съвети.
Около час по-късно. Това е! Имаме си тролей. Весо е опитното зайче. Сега ще видим колко ниско ще падне въжето, когато човек с неговите размери и тежест увисне на него. Гледката си струва...
Изреждаме се да минем по въжето от едното до другото дърво и обратно. Идва и моят ред. Слагам седалката, качвам си краката на въжето и увисвам. Крис закача карабинерите и ми показва самозатягащия възел, който трябва да придърпвам докато се движа. Издърпвам се с ръце в другата посока и сега вися по средата. Вдигам си краката на въжето и си пускам ръцете надолу. Сега вече разбирам какво е да гледаш света с надолу главата. Под мен се чува ромона на потока, а насреща слънцето залязва. Не може и другите да не са забелязали колко е красиво...
Тръгвам обратно по въжето и вече съм уморена... И гладна. Връщам се при другите, които са седнали на тревата и ядат. Предлагат и на мен. И да си призная, благодарна съм за това. Обядваме, като царе на българска трапеза – хляб, сол, лютеница, филе и това е. И швепс. Е, аз нося и вафлички за десерт.
Слънцето обаче залязва и температурата пада значително. Трябва да свалим въжето, да приберем нещата си и да тръгваме. Разбира се, винаги има какво да ни забави. Нечия небрежност ни прати в трета глуха при свалянето на тролея. Половин час губим при прибирането на инвентара, благодарение на креативността на Нино. А можеше да е повече.
5 и нещо pm. Качваме багажа на джипа и тръгваме обратно. Кой колкото е изкопал, изкопал е. И курсистите сме доволни. Свършиха вафличките. Обратно по същите коловози е трудно и е все същата кал. Спираме, за да снима Насо залеза. Нямате представа какви цветове! Слънцето се показва над един облак, огряйвайки лилаво-сините облаци в пурпурно и жълто. Продължаваме бавно по наклоните нагоре, надолу, после през борчетата...
На някои места имаме нужда от навигатор. Насо играе чудесно ролята - подскача, ръкомаха и дава сигнали, точно като някой от водещите на предаванията по discovery или с други думи – балерина от класа. Все си мисля, че е идеален за тази цел. Без произшествия успяваме да се доберем до асфалта, а зад нас един Citroen е закъсал. Спокойно можехме и да сме ние. Това, разбира се, не се случи, тъй като Камен ни преведе през този off-road терен благополучно и сега всички сме доволни. Може би тук е и мястото да му благодаря от името на всички ни...
Да живее Off-road adventuring-a!
Discovery of Extreme Cave
VANDALISM IN VRELOTO CAVE – November 7, 1996
Пещерата Врелото 1990-2000
Няколкото експедиции за преминаването на сифона завършват с неуспех поради лошата видимост, обусловена от дълбочината на сифона. Постепенно интересът към пещерата намалява.