На Духлата с курса, един тесняк след 15 години преминат от Деси

В неделя, 5.11.2006 отидохме с малка част от курса на Духлата. Бяхме със Меги, Ставри, Деси, Вера, Иван, Иван и Иван.

Целта беше да разходим малко няколкото курсистчета след което да се опитаме да разбием един тесняк който за последно абсолютно безрезултатно бяхме копали преди 15 години.

След около 3 часа обиколки стигнахме до мястото, там се качихме само 3-ма а другите останаха да мръзнат 20 метра под нас. Мястото си беше както преди 15 години – какво да се промени – една цепка 10 на 30 см през която се усеща доста свеж полъх…

Започнахме по новия метод 😉 Chantorooooo – извадихме машината, капсите и пр. и килими….. Двамата Ивановци с мен гледаха малко странно мукета…

След малко обаче бам бам и се сетиха за какво е ;).

Проблема се оказа че скалата която искахме да махнем се оказа прекалено малка за Чанторото – това беше ребро дебело едва 25-30 см и просто капсите излизаха от друга страна като гърмяха… Влезе в употреба чука и след около 2 часа викнахме отдолу Деси.

Евала на хората под нас които стоически мръзнеха в името на каузата. Горе се бяхме бая поизпотили. Равновесие…

Не ми се вярваше Деси да мине – дупката беше едва 25 на 30 см – юмруците ми не влизаха. И така Деси пристигна и като го видя – хоп и без да запре мина тесняка… Погледнах бая настрани хахахахах.

Оттатък застана права и тръгна по някаква галерийка за да стигне до ново, според нея много лесно за преминаване стеснение със завой, след което отново по галерията може да се ходи прав. Има и нагоре. Свежия въздух е осезаем… Без подръжка от 2-ра змия я посъветвах да се върне – никой който познавах наблизо не би могъл да иде да и помогне ако стане нещо малко по-навътре. Залагаме винаги на сигурния начин на действие.

Деси се върна обратно, стегнахме багажа и по най-бързия начин слязохме при другите. Бях много доволен – Деси премина един тесняк който ако знаете къде се пада вече да сте си стегнали екипировката за пещери и да сте тръгнали.

Излязохме навън. Бяхме прониквали 6 часа и малко. Навън беше тъмно но кефско.