Всичко започна като един обикновен въртоп на необикновено  място. Преди около месец  си бях набелязал няколко оперативно интересни, по сателитни и геоложки данни, обекта на Понор. Историята се оказа традиционната. Разместих няколко камъка и надуших онази специфична миризма на влага, която те кара сладко да мечтаеш.

Леко омерзени от една история с много вода, кал и пясък, с Митко решихме да си намерим нов обект. Мястото на действие по традиция е Понор. Все още имаше слънце и обхода беше приятен. След като посетихме няколко по-видими на google earth въртопа, тръгнахме да се прибираме, ама така по-заобиколно, за да обхванем максимално терен. Малко преди да стигнем колата, видяхме едно деренце, което елегантно завършваше с пропадане и въртоп, артистично осеян с камъни от варовиков и общ характер.

През лятото Калин беше открил няколко нови входа на Понор планина, и след месечни соло копачески прояви беше успял да влезе на няколко места доста добре - но за това - той ще разкаже. Аз не бях наблизо летните месеци, но сега се завърнах и започнах новия сезон ;).