Късметът на най-късата клечка

или
Първото проникване в пещера на един полу-курсист в клуб Екстрем


23 март
Руски паметник
    Банда младежи и девойки с подозрително големи и пълни раници прииждат един по един на огряното от мартенското слънце пространство на площада. Време е за Духла. Ей го на и Насо пристигна учудващо навреме, само 10-ина минути закъснение. Бай Чорбаджи паркира непосредствено отзад, зад него пък се нарежда кола пълна с 4-ма курсисти. Една заблудена сърфистка, омаяна в Интернет пространството от Насо (така поне се чу..), с Голф-че и още 2 коли формират авто-кервана имащ за крайна цел люлката на всички пещерняци минали през Екстрем - Боснек.

Големи колебания паднаха, дали да не поканим с нас на Духла две "девици" с къси полички, които чакаха нещо покрай паветата, но предвид името на пещерата и занаята на "девиците" се реши, че може да се стигне до неразбирателство водещо до тежки полови заболявания и идеята бе отхвърлена.След кратко разпределяне, групата немоторизирани търсачи на екстремни преживявани бе разхвърляна по МПС-тата и тръгнахме.
    Мой шофьор този ден имаше честта да бъде Бай Чорбаджи, който беше зарибил някак си две агентки да дойдат на първа пещера. След кратко пътуване се озовахме от южната страна на любимата Витоша. Следи от сняг там нямаше. Явно снежеца, който беше прехвърчал в София през нощта не беше стигнал отатък Черни връх. Когато паркирахме пред Пещерата, вече имаше 3 коли пещерни хора. Едната група от 4-ма пещерняци се беше подготвила за сериозно и бързо проникване и като видяха 5 коли да паркират побързаха да навлекат ботушите, да монтират карбидките и да си бият камшика навътре. Другата сериозна група беше дошла да работи на някой обект и също се състоеше от опитни пещерняци. След 15-ина минути в които послушахме и се посмяхме малко на истории разправяни от Бай Чорбаджи и Страхо пристигна и баш боса - Насо. Паркира колата пред пещерата, огледа какво е положението, проведе няколко разговора с едната група пещерняци и ни свика на техническа конференция. Следваха някои основни приказки за това какво аджеба представлява пещерното проникване, проверка за наличието на каски и фенери и най-пикантната част от преживяването - избора на пазач на колите. Въпросния прецакан човек трябваше да бъде избран измежду моя милост, Ванката, Стефан и Мони. От изброените само последния беше влизал в пещера, така че се досещате че не бяхме много ентусиазирани, че някой трябва да изпусне шоуто. Реших, че няма какво да се туткаме и връчих на Чорбаджията една клечка, която да начупи така че някой да се преебе. Оказа се, че съдийството на тази дилема не е проста работа и първото теглене беше анулирано поради наличието на две топки на те... опа тва беше друго, на една клечка повече отколкото бяха хората. Втория път всичко беше нормално и жребия протече честно. Чудя се има ли някакво значение първи ли теглиш или последен... Погледнато от математическа гледна точка, шанса да изтеглиш най-късата в началото е по малък от този накрая на тегленето. Но понеже ми е писнало от думички имащи "математи-" в съдържанието си, стигнах до извода, че всичко е въпрос на късмет и теглих последен.
      Кофти е да си прецакан.
      Още повече като предния ден си обикалял за фенер почти цяла София, и даже като си си намерил челник. Но, кво да се прави. Все някой трябва да е прецакан. Определено е по добре някой да е прецакан, отколкото боснешките апаши да разбият 6-7 коли и да вдигнат екипировка за сума кинти.
      Примирих се с идеята, че ще кисна отвън. По някакво стечение на обстоятелствата, си носих учебника по Числени Методи с мен и се настройвах за учене по математика, вместо пещерно проникване - тъпо а? :). Тогава Насо даде идеята, да се обадим на Киро да го питаме той какво е решил да прави. Трябва да взема да си купя gsm, щото взе да ми става неудобно вече да карам Насо да се обажда. Както и да е, и това ще стане след като си накупя екипировка, чувал и кво ли още не. И тъй, накрая се оказа, че Киро тръгва в момента от София и като дойде жена му и децата ще останат навън, а той, Хоган и аз ще влезем. Демек дявола се оказа не толкова черен, колкото изглеждаше.
      След последни уточнения, Страхо вкара първата група от 8 човека в пещерата. 15 минути след това основната група оглавявана от Шефа беше готова за entering дето се вика. Като изпълняващ длъжността пазач ми връчиха ключовете от 5 мпс-та - трябва да взема да изкарам книжка... - инструктираха ме коя аларма как се спира и т.н. и т.н. Снимчица before и втората група от 16 човека се напъха в заледения вход. Е, не всички успяха да се набутат от първия път, но важното е че успяха.(Специални поздрави за Мая :))
      Кибича си аз пред Духла и *ХРЯС*...Предполагам много от вас са виждали Струма заледена. Е, пожелавам на всеки да присъства на момента, когато течението разбива изтънения от слънцето лед и бавно напредва по извиващото се корито. Тишината моментално беше заменена от галещия ушите звук на игривата река. Но, да не навлизам много в лирични отклонения.
      30-те минути до идването на Киро не ги и усетих как се изнизаха. Последва една малка лудница докато накрая Дарко и Руми бяха убедени от майка им, че трябва да обуят грейки и че няма да им се карат ако се изцапат. Киро позакърпи един стар челник оттук-оттам, резервния ми фенер изкочи от торбата и се наниза на врата на Руми и айде в пещерата. Тръгнахме група от 4 човека и две самоходещи и самосветещи прониквачки ;). Придвижването ставаше супер бързо поради простата причина, че на местата където беше тясно, децата хвърчаха напред, а Киро, Хоган и Руми бяха влизали многократно. На едно две места се наложи Киро и Хоган да си подават малчуганите, но като цяло нямаше заседяване повече от минута две на тесняк. Опитахме се да намерим групата предвождана от Насо, за да се join-a към тях, но така и не успяхме. Но въпреки това бях супер доволен, даже нацвъкахме няколко снимки в пещерата - дано да са станали. След около 3 часа изкочихме отново на слънчева светлина.
      Невъзможно е да се опише какви чувства и емоции породи в мен това мое първо проникване, но ако мога да обобщя впечатленията които ми останаха, то трябва да кажа - I'll do it again. След това последва преобличане, миене на обувките(доколкото беше възможно) в ледената река и пререждане на багажа. Докато се натуткам, Киро и Хоган бяха запалили огън точно срещу пещерата отатък реката. После курсистите нчело със Страхо започнаха голямото излазване и един по един се появиха. Оттук насетне следваше ядене, греене на огъня, малко уроци по фризби и задължителната накрая ОБЩА СНИМКА. Футболът го отложихме за по добри атмосферни условия, защото както се скри слънцето настана един студ - мамата си джаса. МПС-тата бяха полазени и след прочувствено сбогуване с Шефа, поехме към София.         Mosquito, 24.03.2003

Actitivites: 

Speleo News


Спелео информация от Клуб Екстрем за периода 1.01.2003 - 24.03.2003


 


 


Странджа


По Нова година клуба посети отново района на с. Малдежко (Странджа планина). Беше открит преспективен вход откъдето се усеща силно въздушно течение. Не можахме да го разкопаем поради липса на време. Намира се в близост до извора, който по това време на годината беше доста пълноводен. Нивото на подземното езеро в близката пещерата се беше вдигнало с около 1 метър.

Actitivites: 

Po Nova godina... Stranja i Rodopite

По нова година специално ние направихме едно много добро пътешествие... Тръгнахме на 29.12 за Лозенец, т.е. морето. Бяхме с Меги, после дойдоха и Радо+Ленка и Тони+Ели... Имахме много добри идеи за Странджа и ги реализирахме ;)

Честно казано бяхме странна гледка... 3-ма пълни идеоти зад 3 лаптопа докато женската част на групата шеташе наоколо... Но кво да се прави - интернет. Особено тежък случай беше Радо който работеше на нов лаптоп или ... по-скоро превъртя няколко игрички...

Razhodka do Kunino

Село Кунино се намира близо до Карлуково и районът му е също така уникален. На 18.01.2003 Боряна, Дилян, Иван и аз чорбаджи Калин отидохме да се убедим лично в това.

На север от селото започва един уникален дол. От двете страни на реката има огромни каменни кули, дупки и какви ли не причудливи карстови форми. Когато се изкачихме по източния скат се откри невероятна гледка към целя дол. “Гранд каньон” заключих аз, като че да бях първия откривател на това място, който трябва да му даде име. Полазихме по склона в търсене на Партизанската пещера. Около нас пробягваха зайци, в снега имаше следи и от по-едри животни, а високо в скалите в една каменна ниша се натъкнахме на гнездото на едра птица. Разделихме се и започнахме да сканираме за дупки. Старото и опитното си е старо и опитно - надуших пещерата на около 15 мин. път от мястото, където започнахме търсенето. До нея се достига след внимателен траверс в основата на отвесната част на дола. На близо има много интересно карстово явление- все едно някой е стрелял с огромно оръдие и снаряда е пробил първия хълм, минал е през втория и се е забил в третия. Самата пещера не представлява особена забележителност за пещерняка. Тя се намира под първото отверстие, в основата на вертикална скала, която тогава беше осеяна с ледени висулки. Общата и дължина е около 50-тина метра. Пещерата представлява 4 зали, които имат връзка в основата си. На края на първата зала има следи от копане. От там духа наистина силно, за съжаление от повърхността. Пещерата е топла с равен глинест под и е изключително удобна за преспиване.

Actitivites: 

S radiostancii pod zemiata?

Комуникациите в пещера са много важни - особено когато става дума за спасяване. В момента у нас не се използват подобни средства, въпреки че по света от години насам има разработени сигурни методи за комуникация чрез радиовълни. В интернет може да намерите редица материали, схеми и всичко необходимо за да си направите подобна система. Ние решихме по-прост вариант който ни беше достъпен наготово.

Имаме 2 обикновени портативни радиостанции УКВ които решихме да пробваме просто на шега. Те са с мощност 1 и 5W, водоустоичиви. На Боснек направихме проби в гоелмите пещери - едната станция отвън - другата вътре. Навсякъде се чувахме чудесно. Това което забелязахме е следното:

Actitivites: 

S20

Отново в S20


Стана вече традиция, пещерняци от Екстрем, предвождани от Димитър Цолов (чичо Митко), да проникват във вертикални пещери. Днес екипа се състоеше от Митко, Вени и мен - чорбаджи Калин. Целта - продължаване на пещерата S20 на Kарлуково.


Тръгнахме призори изпълнени с чувство за недовършена работа. (за повече информация вж. статията от 23.03). Към 9 бяхме достигнали целта. Личаха следи от скорошно посещение - боклуци и маркировка с червена боя към входа на пещерата.
Митко екипира пропастта завидно бързо и за десетина минути вече всички бяхме на "обекта". Пътьом мернах, че някой е добавил няколко спита от които определено имаше нужда.
Започнахме работа. Напредвахме бързо, извадихме една купчина глина и няколко павета. Тъкмо се канех да излизам и да отстъпя мястото на следващия, когато чух тътена под мен. След всеки наш удар се чуваше тътен, които определено говореше за голям обем някъде близо под нас. Продължихме трескаво работа. За съжаление трябваше да поработим и над разширяването на дупката, което отне
време.
И този път не успяхме да продължим пропастта, но си тръгнахме още по-надъхани. Необяснимо е чувството, което кара изследователя да достигне места, където не е стъпвал човешки крак...

Actitivites: 

Noviat Kurs zapochva ot 1 Oktomvri

Здравейте!


Новият курс по алпинизъм, скално катерене и спелеология започва на 1 и 4 Октомври 2002 г., от 19.30 часа в 310 зала на Студентски Дом (Площад "Народно Събрание"), За повече информация вижте тук или се обадете на тел.

Actitivites: 

Bosnek, prez poslednite 2 meseca...

Отново на Боснек... Какво се случи там през последните 2 месеца... ;)))

Както обикновенно работата в района продължава, и всеки път се убеждаваме че има още много за откриване. На първо място нашата любима пещера увеличава дължината си ;))). След това отидохме в Екстрем заедно с Тони и Калин. Трябваше да срутим един блокаж за да може някой по-дебели да минем до сегашния край. Защото и дебелото искаше да види блокажите на края... И така, влязохме доста бързо и стигнахме до мястото. Отгоре над него след няколко дневно копане бяхме пробили преди, и Юли змията беше минал пръв, но се оказа че до блокажите след това може да се стигне и от Прозореца. Но ние дебелите (аз и Тони) ;))) не можеше да минем от никъде. И така си намерихме едно място където след "леко" срутване можеше да се мине напред до тези места.

Extreme movie

Actitivites: 

Крушунейшън

Поредният Крушунейшън или как за малко да се изкачим до дъното на Бонинската пещера.

Actitivites: 

Pages