Понякога ви трябва само една почти невидима малка дупчица и доста късмет за да откриете нова пещера. Така си обикаляхме с Марио по Понор планина и по едно време забелязвам една дупка в която не мога да си вкарам 2-та пръста заедно.

Повиках Марио, който беше на 15-на метра ровейки друга подобна и започна леко копаене. Интересното беше че тук избиваше калцит на повърхноста и след 1 час успяхме да отместим едно голяо парче калцит и под него зейна цяла пещера в която можеше да се влезе. Той влезе и каза че има пещера но е само 10 метра дълга. Напред се виждало невъзможен тесняк. Излезе и ми помогна да разширим входа за да мога и аз да влеза. След малко бяхме вътре и двамата. Напред имаше 3-метрова тясна пукнатина широка едва 10 х 20 см. откъдето не духаше – т.е. не беше преспективно. Но като хвърлихме не един камък докато нацелим процепа, той падана около 10-на метра и леко отекна – т.е. имаше обем.

Излязохме и мълчаливо решихме че просто това е непреспективен обект... Но с времето нещата се променят... по-скоро нищо не се променя, а нещото което чернееше там напред ни повика да се върнем.

Първия път бяхме с Марио, Сегмента, Киро и аз. С джипа след 1 час по черния път стигнахме почти до мястото. Те бяха взели агрегат, кабели и един перфоратор и след цял ден копаене разбрахме че ще е доста трудно. Бяхме успели да прокопаем едва 30 см напред, но вече копаенето след това стваше все по-трудно защото лежахме в тесняк и машината трябваше да се държи с опъната напред ръка. След следващият път решихме да сменим подхода...
Бяхме с Жалов, Тоцата и Киро, Жалов каза една много добра идея и стратегия и според нея започнахме да действаме. Благодарности изказваме на Дикански. Понякога беше истинска акробатика да вкараме машината и да пробиеме дупки с нея, особено за мен и за Жалов, защото ние бяхме най-дебелите.
Копахме сериозно по новия начин няколко дена и на 23 септември след цял ден копаене заедно с Жалов и Вишан успяхме да направим достатъчно широка дупка според нас за да се мине. Вишан пробва, каза че може да мине трудно но решихме да се върнем през уикенда със змий. (Змийте са хора като нас, но са в диапазона 45 – 55 килограма или по-малко... те се изпращат като разузнавачи напред и ако има смисъл – тогава се разширява повече и ... “дебелата змия”(аз) минава. Те трябва да притежават психика и да имат добра техника по тесняците – неща който се овладяват с времето.)

Върнахме се след няколко дена – на 26 септември. Бяхме заедно с Виша, Веско, Нина и Мони. Естествено Виша щеше единствено да влиза. Подготви се и заедно с нея влязохме вътре. Тя пробва и постепенно започна да минава през тесняка. Обяснявах и подробно техниката по тесняците и давах кураж, защото .. какво да ви казвам – може и да е много широко, но това да влизаш пръв някъде е едно доста страшно нещо. А то не беше широко, а и не се виждаше къде отива... а и тя беше с краката напред – тесняка го изискваше. Чувах ясно биенето на сърцето й как отеква в тесния коридор и давах наставления. Идеята беше да го направи с резерви, а не на границата да се заклещи.
По този начин за 30 минути тя опозна тесняка и влезе и излезе няколко пъти без никакви проблеми. Следваше да продължи напред.
Първо влезе в една малка галериийка която продължаваше напред но след 5 метра задънваше. След това влезе в една низходяща галерия точно под тесняка. Долу беше по-широко и се разклоняваше. Разказваше ми подробно какво има и започна да влиза по отделните разклонения. Понякога много трудно я чувах, но я бях инструктирал да не се отдалечава – така че винаги да може да се чуваме. Често възкликваше и обясняваше разпалено какви красоти вижда. Лежах в тесняка заклещен и се кефех че има красива пещера и че все пак някой може да я види... След около 2 часа Виша излезе и започна да разказва... Имаше няколко разклонения и 4 много красиви залички, две от тях кръстихме на името на Виша ;). Пещерата беше около 60 метра дълга и много красива. Имаше едно продължение, където Виша не беше влязла, защото било много кално и после щяла да изцапа образуванията. Беше много впечетлена колко е красиво...

На следващата седмица – 2-3 октомври, празнувахме рождения ден на Меги там и организирахме ново посещение. Ставри, Виша и Емо трябваше да огледат за възможни продължения и да продължат по калната галерия. Влязоха и излязоха след 3 часа. Калната галерия наистина продължаваше и бяха влезли в нова много красива заличка. Сумарно пещерата беше вече около 150 метра. На много места се бяха събували боси за да не цапат образуванията. Няма преспективни продължения. В пещерата има много красиви образувания.
Обядвахме и същата група заедно с Руми влязоха отново да направят снимки. Киро не можа да мине през тесняка – аз пък си спечелих една бира от Веско – защото се хванахме на бас ;). Групата излезе след 2 часа и сме благодарни на Ставри и другите че направиха над 200 снимки вътре. Това беше начина и ние дебелите (а и вие дето четете) да се докоснем до това което се намира вътре.
Все пак пред преспективата и тази нова пещера да се омърля тотално, няма да разширяваме тесняка така че и ние дебелите копачи да можем да влезем. Нормално. В момента входа е затворен за да не изветряват образуванията вътре, а и с цел да се запази пещерата.
Благодаря на целия клуб за подкрепата, на копачите за копането, на змийте за лазенето и на другите за яденето.

Всички снимки може да разгледате в Галерията.