Нова пещера на Боснек!

The Story began dustly...."", както се пее в песента на Джони Кеш, та както и се предполага в един дъждовен и мрачен ден,каъвто беше неделя 18.04.04 се завлякохме на Боснек с неясен план, т.е. без план..

Ръмеше, духаше неприятно, и безмислието на съществуването ни още по-ярко залязваше зад присвитите ни клепачи, отекваше в пустите, оловно- сиви хълмове и накрая се давеше с писък в тъмния поток.



Павката беше тръгнал с ясното намерение да прониква в Духлата и така и направи - прояви се като гид и заведе навътре Невена и "Инсулина". Е- Насето нарисува карта с която се надявахме ще се оправят. Потеглиха. Ние си останахме в безмълвието и както често се случва, пълното безмислие на всичко решихме да задушим с още по- голямо безмислие, т.е. решихме да покопаем ей така, просто ей така - за спорта...(това не е спорт - каза Наско) - в крайна сметка не всеки ден на човек му се отдава случай просто ей тъй да си покопае - ама без никакъв смисъл и очакване. И за да е още по- безмислено и непринудено избрахме място, от което не се очаква нещо "голямо" - е само привидно де. Както си се шляехме и измисляхме нови имена на Мути, Насето на шега посочи една дупчица с диаметър около 5см. и авторитетно каза- "ТУК ДУХА!". Еми...започнахме...Тесла, лопата, тесла, лопата, кофа, ръце, Насето сяда и с крака изрива всичко, и пак, тесла,....; след като махнахме около два кубика чакъл и пръст из под оставащия чакъл започна да духа още по силно. не беше ясно обаче откъде духа точно - като че ли отвсякъде. Продължихме със същия ентусиазъм, махнахме още два кубика, но ситуацията не се промени.


 Междувременно Мути, който само седеше отстрани, или лежеше, или ядеше свидетелстваше за всичко странно, което ставаше и наблюдаваше едно длето! Името му в процеса на копаене мутира на няколко пъти - първо беше - Мутка - сами се досещате за етимологията, след това стана - Мутика, метаморфизира още няколко пъти и здраво се закова на - Мутка.


Минали бяха около 2 часа. Насето установи, че в по- десния край духа повече - задълбахме натам. Аз проследих мислено линията и след около 3м тя стигаше до основна скала. Отидох до скалата - там разбира се Мути си беше оставил бохчичката - едно полезно дело - водете го със себе си и там където си остави раничката - Там Е МЯСТОТО! Преместих я, забих лоста и той потъна почти целия. Започнах лудо да копая с една тесла. Насето и той стремглаво на 3м в страни копаеше - незабравима сцена! След малко той дойде и каза - Я бе кво ровиш тук, кво има? Забих лоста отново, той го извади погледна в дупката и каза - леле как духа! започна да копае бързо на новото място- Е! - много по-ефективен е от мен. След 10мин. и три големи камъка от долу вече чернееше голяма кухина. Бяхме намерили източника на тукашния вятър. Продължихме още по- методично.


След около час бяхме готови с добър вход към неизвесността. Пробвах да вляза, но над мен все още висеше доста пръст и от време на време неприятно някой камък ме чукваше по главата. Излязох. Трябваше да обезопасим входа. На този етап Насето се умори, беше седял дълго време с главата надолу и му се виеше свят. Излезе да почине. Аз продължих да разривам, но и аз бях уморен.


 И в този момент излизайки от Духлата най- добре се вписа Павката. Със свежи сили дойде и стремглаво почна да рие и да маха...абе..доста големички камъни. След половин час вече имахме подобавъшен вход. Предостъпихме на Павката правото да влезе пръв, за дето влязохме в "3ти март - или Язовата пещера" без него. Той преодоля с лекота първия тесняк, мина на долу и се скри, надолу се оширяваше и можеше да се съберат повече хора. Втори влязох аз. На около 15м. от входа има малка зала, от която тръгват три главни разклонения. Духаше силно и беше досто хладно. През къмъните на дъното се виждаше още една зала, но дотам има още малко преместване на камъни. Оттам нататък - незнам, може да има всичко....



Излязохме, беше късно. Вече не мислехме за "Смисъла". Беше ни добре.

Comments

Честито :):):)

Браво, Киро! U rule. ;)

Pages