ЯЗОВА ДУПКА – ПРОНИКВАНЕТО

След откритията, които направихме със Насето, Павката и Жалов настроението на целя клуб беше приповдигнато (Най-вече заради Насо J). Имаше шанс да открием голяма пещера в един неизследван район, какъвто се оказа карста около Топля.

След бурни обсъждания взехме решение да отидем следващата събота и неделя (6-7.03.2004), като намерим място където да преспим без да се връщаме в София. Времето беше доста студено и не ставаше за палатки. В петък аз се поразрових в нета и открих една доста хубава къща, намираща се в село Голяма Желязна на брега на Язовир Сопот с прекрасен изглед към самия язовир. Веднага я запазих и разпространих новината сред хората.


Разбрахме се да тръгнем в 6.30 часа в събота, та да имаме време да стигнем до селото и оттам до дупките, които бяхме открили. Както става винаги позакъсняхме малко, но това не се оказа фатално, все пак трябваше да пием по едно кафе след ранното ставане J. Към 9 часа се появихме в селото и след малко лутане открихме въпросната къща – изгледът определено си заслужаваше. Разбрахме се с човека и се метнахме на колите и газ към Топля.


А забравих трябваше може би да кажа кои бяхме в групата. Киро, Насо, Калин, Ставри, Митко Цолов, Меги и още 10 човека , които ги има в снимките на сайта J. Оставихме колите на същото място както предишната седмица и тръгнахме по хълма на горе. Ей писна ми - през десет метра ме питаха коло остава и все пъшкаха колко е високо и как им тежат раниците с инвентара ;) ( зарекъл съм се да организирам туристангелска група в клуба и да покажем на разните пещтернячета и катерачи как се ходи по баирите. Те вече имат опит след едно ходене на Пирин J ) Най – накрая стигнахме до въпросната пещера. Веднага се запали хубав огън за да се топлим. Митко Цолов влезе пръв за да огледа и евентуално ако се наложи да екипира отвесите. След него се спусна Киро, а малко по-късно и Ставри. Какво са правили и стрували питайте тях.


    двете шефчета...



Аз заедно с Калин отидох на горния обект да видим какво става с него. Вързахме въжето за едно дърво и влязохме в дупката. Както бях писал преди - след малка галерия се кацаше на един отвес, който се спускаше в някаква зала. Калин влезе и както каза цитирам: “Т’ва тук е един кенеф и няма нищо интересно” Имаше все пак нещо интересно - намерихме човешки кости, но черепът липсваше. Измъкнахме се от кенефа и аз започнах с Крис да обикалям хълма и да търсим някакви други входове. Цолов се присъедини към нас, а в пещерата влезе Калин, който цял час държа едно голямо паве, за да могат другите долу да се скрият и той да го пусне (питайте Ставри за големината му и как то е прелетяло на 50 см от него) Малко след това Киро излезе и аз с голям ентусиазъм се спуснах в дупката.


След първия отвес в ляво се влиза в зала с хубави драперии и образувания. Калин също беше там и с него огледахме процепите. В един от тях имаше камина, която се качваше нагоре, но не се изкачихме по нея. Сега си мисля, че ако пещерата има някакво продължение то ще бъде именно там. Ако някой ходи нека се намушка, за да провери дали има продължение. Калин се спусна по втория отвес и се засече със Ставри, който излизаше и след кратко обсъждане решихме да се измъкваме всички и да продължим работата утре.


А работата се състоеше в това – Пещерата е дълбока около 50 метра има три прехвърляния и се стига до някакъв блокаж след, който според Киро има продължение. Трябва да се разкопае и там се влиза в малка зала след която евентуално следва галерия. Качихме се всички горе стегнахме багажа и след бързо спускане се добрахме до колите.


На път за къщата звънна Руми и каза, че ни чакат заедно с Холган, с малкото Руми и Дарко в селото. Настанихме се (с Насето избрахме най-хубавата стая J) и след това пийнахме подобаващо. Е не се оляхме, утре ни чакаше работа.


На следващия ден доста бързо се изнесохме към обекта. Обаче в групата беше настъпило омерзение – никой не искаше да влиза и единствените ентусиасти бяхме аз, Холган и Насето, (който обаче не можеше да влезе). Останалите седяха и се грееха на огъня и взимаха пример от Щирлиц и Тончев, които и за дърва не искаха да ходят ;)


 


трите дървета...


Спуснахме се по отвесите и след десетина минути достигнахме до въпросните блокажи. Холган започна да копае след което се сменихме за малко. Аз успях да размърдам едно паве и разширих малко отвора. Холган с доста усиля отмести големия камък, който беше спрял вчерашната група. Натика се в отворилия се вход и хвърли камък.нищо не се чуваше. За съжаление, навътре ставаше все по-тясно. Решихме да излизаме и да дадем възможност и на другите да видят дали има продължение. Тъкмо бяхме минали първия отвес и от горе се провикнаха да разекипираме, никой няма да влиза след нас – мързели са станали повечето от клуба J. С голям зор излязох тъй като прониквачката беше натъпкана с инвентар и въжета.











 


Аз Излизам !!!!!!


След мен се измъкна и Холган. Горе всички се бяха скупчили около огъня и ни чакаха. Бързо се преоблякох и още по-бързо се смъкнахме към колите. Покрай язовира отново гледахме залезът, а други бързаха да си тръгнат.


Според Насо, района е много перспективен и заслужава да му се отдели по сериозно внимание. Миналия уикенд те ходиха там, като се бяха качили отгоре на хълма. Открили са доста въртопи и една дупка с отвес. Проучването на района продължава. Копането също J


КАРАЙЙЙЙ бе.