Археологическите обекти в района на Малко Търново

Струваше ми се невъзможно на следващият ден да не съм на работа, но Меги спомена че ще ходим в Странджа. Незнам откъде беше усетила. И привечер както си седяхме в Алба ми звънна телефона и Ставри каза че на следващия ден архелозите от конференцията в Созопол ще посетят редица нови археологически обекти около Малко Търново. Уговорихме се сутринта да се чуем за да се доразберем.

Станахме рано, отложих работния ден - мерси шефе! и тръгнахме. Трябваше да "настигнем" рейсчетата на колегите археолози и каааарахме леко бързо.
Първото място което посетихме беше в района на Евранезево. Тук екипа на Даниела Агре беше направила интересни разкопки. Появихме се малко като Тарзан и Жена му Меги, но скоро археолозите разбраха че сме истински професионалисти благодарение на Ставри и групата на Гейко, (от клуба бяха Ставри, Прилепа, Кекси, Ива), които ни запознаха с редица светила, някой от които международни. Първият обект беше римска гробница от 3 век от нашата ера. Когато пристигнахме там течеше лекция.


      


На около 50 метра от нея имаше много интересен кромлех определено доста по-древен.


     


И в околноста имаше чудесно разкопан долмен:


     


 и множество малки могилки - неразкопани или ограбени долмени и цистови гробове.


Преди да си тръгнем се запознахме лично с Даниела Агре - чудесна археоложка, която заедно с екипа си правят години наред разкопки на територията на Странджа. Тя ни покани да отидем на новите разкопки на друго място на Евранезево, където бяха открили съвсем нов тип долмени. Но за съжаление трябваше да настигаме основната група, която се беше отправила към с. Бръшлян.


В Бръшлян посетихме църквата където се пази нещо свещенно:



След което разгледахме селото (стори ми се, а и на Меги, доста по-хубаво от миналия път когато бяхме) и както може да се досетите опитахме заедно с другите археолози зелника и киселото мляко в селото. Добри са да не кажа перфектни. Запознахаме се с Мария - уредничка на музея в Малко Търново и се уговорихме да се чуем за да посетим Мишкова Нива, Градището и "Дупката"... египетската връзка...


                                   


Оттам по колите и рейсовете и към светилището Камъка, на 12 километра от Малко Търново. За последен път бяхме тук на 31 Декември и нищо не се беше променило. Скалата е доста ронлива, но все пак "слънчевия" и "лунен" кръг се открояваха. Мария спомена че в близост има друг археологически обект, но така и не разбрах за какво става дума.


     


След това слязохме в Малко Търново, посетихме музея, хапнахме...


     


     


     


 и напред към следващото място - гробниците на Пропада.


На около 5-6 километра от М. Търново, пътя свършва до един мост, където има малка къща. Местността се нарича Пропада. Оттам се тръгва нагоре по западната страна на хълма и съвсем скоро се достига до първите цистови гробове. Разбира се разкопани и разграбени. Екипът на Даниела Агре е успяла да разкопае няколко неограбени гроба. По страната на хълма сигурно има около 100-на цистови гроба, повечето от който разкопани.
Интерес представлява семеен гроб разкопан от археолозите, където са погребани двамата родители и децата им.


     


В някой гробове са правени погребения еднократно, в други многократно. Интерес представлява факта че колкото по-нагоре човек се качва по хълма толкова по-големи стават самите долменни гробници. Те всички са от 1-3 век от нашата ера,


     


     


с изключение на най-високо разположената, която е от 3-5 век преди новата ера - тракийска. За съжаление разграбена.


     


     


По поречието на долината има многобройни следи от древни рудници и се предполага наличието и на други обекти.


И така както се правихме на добри слушатели археолози  така по едно време ни стегна шашката и нагоре. Бяхме с Меги и Росен. След около 40 минути стигнахме до едно място където със сигурност има нещо много интересно от древността, което е убягнало на вниманието и на археолозите (ако въобще са ходили дотам, защото се минава през една гранична бразда) и на вниманието на иманярите. Представлява съвсем леко открояващ се, покрит зид дълъг около 50 метра който вероятно обгражда площадка с размери 30/30 метра, ко
ято е малко по-високо от зида. Всичко едва си личи, но не и за нашето око ;))). Наоколо всичко е в растителност - така че може съоръжението да е много по-голямо.


След около час препускане настигнахме основната група, която тъкмо се беше дотътрила до возилата.


Натоварихме се и се прибрахме във Вила Алба като си мислехме колко много още неразкрити неща има около нас и че държавата вместо да се грижи за богатствата който притежава - НЕХАЕ.
Уникалните останки от древността се ограбват и разрушават от иманяри всеки ден, всеки час, всяка секунда. Толкова ли е трудно да се измисли схемата в която това да не е така??? - не вярвам - по-скоро има хора които са заинтересовани положението да е такова. ТАКОВА НИКАКВО.


 


...Всички снимки може да видите в Галерията



следва... "Изследване на дивото Черно море на територията на Турция"