Странджа - района на с. Заберново

Отново всичко започна малко неочаквано. Беше около 2 следобед. Времето беше облачно на Лозенец и бяхме решили да отидем някъде в Странджа. Въпросът беше къде. Без да си даваме някакъв отговор на този този донякъде безсмислен въпрос, тръгнахме и скоро спряхме пред къщата на Чарли в с. Изгрев. Бяхме с Меги и Антония. Малко раздухме и там изникна идеята да отидем на Заберново. Уредничката на музея в Малко Търново беше споменала на Чарли за някакви много интересни археологически паметници около селото, но Чарли и компания не ги бяха намерили.

И така след около 40 километра се оказахме в селото. Леко пообиколихме докато видиме човек, и накрая спряхме пред един вседеход (явно от първата световна война). В градинката мирно си седеше един дядо. И се започнаха едни обяснения за гробници и некрополи, но дядото каза че такива неща там нямало. Последва ключовата дума: КАЛЕ? На което той каза: Аааа да да има има, Калето... и пътя до Калето беше обяснен. Имало и пещери там...
През това време Меги и Антония си говореха с една жена която страшно се израдва като и подариха книгата "Специалиста от Сицилия".
Дадох 2 големи смокини на дядото, за които тои ми благодари и напред.


Пътя който ми беше обяснен беше калдаръмен, но след около 2 километра се наложи да разчиствам паднали дървета и да си задавам въпроса дали някъде ще мога да обърна колата наобратно. По едно време на пътя излезе един глиган, поогледа колата внимателно и след като разбра че не се продава мирно си тръгна през гората. Трябваше да стигна до 2 моста, но те все ги нямаше и вече се чудех как ще се върнем с колата през тая джунгла. И така по някое време из гъсталака се появи първия мост. След него оставихме колата.


Пятя за Калето беше нагоре през гората. (Нямаше такъв де.)


 


След около 30 минути изкачване излязохме на зида на Калето който предствлява в момента насип с височина около 2-3 метра с диаметър около 100 метра. Навсякъде е гора. В южната част на Калето, зида е разкрит, суха мазилка,


 


и си личи порта с изложение на юг. Интересното е че точно посредата на заграждението, и на върха на самия хълм има естествена пещера, личи си пукнатина, пропадания и дори вход, през който мойто скромно тяло не можа да се провре.



Личеше си наоколо, че някакви нещастни иманяри са се опитвали да влизат. От северната част на Калето, извън насипа(стената) намерихме доста пропадания и на едно място голям вход на пещера (2х1м.),



която имаше 2 разклонения, лявото почва с малко отвесче от около 3 метра, дясното низходящо надолу. Само погледнахме - не влизахме, искаше ми се да сме по силна компания ;)(както и стана след няколко дена).


Върнахме се в долината и тръгнахме към една голяма скала от другата страна на долината, която ни беше привлекла.


 


Изкачването беше по един отвартителен сипей.


 


В подножието на скалата имаше процеп около 15-20 метра навътре и вертикално, но не влязох отново. Всичко беше оставено така за да знам че трябва пак да отида.


Качихме се в колата и назад. Само че след километър ненадейно зад храстите видях човешко лице!!! Спирачите бяха натиснати и така се запознахме с Бай Иван. Човека си събирал прасетата, взехме го в колата за да го закараме до селото. На площада и оттам леко вдясно, сива къща... "Айде сега влизайте!" и се започна салтаки, мезета, ракия, и да не изброявам... Бай Иван и жена му - едни от най-гостоприемните хора който съм срещал.


 


Бай Иван ни разказа за пчелите, за прасетата, неща който никога не съм знаел. И непрекъснато носеше разни вкуснотий.



Човека бил 30 години в дивизията готвач. Ама какъв майстор готвач е да не казвам.
Обясни ни къде имало тракийски останки но вече беше станало много късно.



Казахме си довиждане и по тъмно се прибрахме...


И така изминаха 5 дни в които аз се учих да карам кайт, Меги си караше бугиборда, и т.н., докато не се обади Г-н Жалов - зам. пред. на федерацията по Спелеология. Дойдоха на 10 септември в Лозенец заедно с Магда, настаниха се на Корал и към обяд пътя към Заберново беше поет. Сега групата беше по силна и ... тежка ;).


По черния път след Заберново в едни храсти съзряхме нашия приятел Бай Иван че си е полегнал и му предадохме една бутилка вино и бонбони. Каза че ще ни чака в къщата. ;))))


Скоро стигнахме до подножието на Калето, но този път първо тръгнахме да търсим някакъв древен рудник в близост до долината, за който ни беше казал Бай Иван. Влязохме по една странична долина и след около 200 метра попаднахме на голям вход. Очевидно беше издълбано в древността, вътре беше като голяма стая и си личаха рудни жили. Качихме се над този вход и се оказа че отгоре по цялата жила е било копано доста сериозно. Имаше и други малки кухини.



 


Леко вдясно намерихме нов голям вход, през който се влиза в пещера - около 30 метра сумарна дължина.



Предствлява една заличка с размери 10/15/2, вдясно има малка галерийка която задънва след 5 метра и напред има малки уширения. По тавана на няколко места си личат парчета руда по около 30х30 см.
Преди този вход влязохме и на още 2 места но явно е станало срутване и са се запушили.




В началото на долината видяхме голям насип от стопилки, явно на това място са топили рудата.


Следващото място беше Калето.



Изкачването ми се стори по-стръмно от предишния път. Отидохме до пещерата в Калето и Магда без проблеми влезе.



Меги си опъна хамака.



След около 20 минути Магда излезе и каза че това е естествена пещера около 20-30 метра, в която може би е станало срутване и се е запушила.




(Дядото от селото беше казал че е влизал като млад, имало 3 нива и се слизало долу до реката(не вярвам - има сигурно 100 метра денивелация) и че по този начин тайно хората от Калето са си набавяли вода).
След това отидохме до пещерата извън Калето. Жалов влезе в лявото разклонение, Магда вдясното.



По лявото като се слезне 3 метра назад има малко уширение, а напред и надолу се вижда тесен процеп през който хвърлен камък пада надолу. Магда продължи вдясно около 15 метра и каза че разклонението при Жалов отива при нея, надолу имало блокажи и теснория.


Хапнахме и слязохме по северната страна на Калето в долината. Вече беше станало 6 часа и трябваше да побързаме ако искахме да видим тракийските неща.


От селото взехме Бай Иван като водач и скоро стигнахме до мястото. На върха на хълма в гората



 се виждаха малки могилки, повечето от които разкопани от ГАДНИТЕ ИМАНЯРИ.


 


Уникален тракийски некропол разположен на много голяма площ за който очевидно държавата нехае. Гробовете представляват малки могилки, в които телата са положени в каменни ограждения от равни плочи, отгоре голяма тънка плоча е покривала гроба.


  




Имаше разкопани от иманяри поне 50 гроба и то наскоро, в единия намерихме дори кости и останки от череп.


 


Аз не мога да си представя хората които оскверняват покоя на тези древни обитатели как спят спокойно. А за държавата, археолозите и другите не ми се говори.
Разглеждайки мястото стигнахме до извода че некропола се е намирал на много по-голяма площ отколкото глупавите иманяри са могли да си представят. Така че има още много неща който чакат да бъдат защитени и изследвани.


Прибрахме се в селото и познайте - масата беше сложена, салатите и мезетата извадени, домашната ракия отворена, айряна от домашно мляко редовно изпиван...



Яхнията на Бай Иван ухаеше върховно. Аз поне се наядох и се напих до пръсване. А Бай Иван непрекъснато шеташе наоколо и вадеше най-различни деликатеси...


 


Покани ни на прасе, покани ни на какво ли не, заедно с жена си бяха на върха на кефа че някой може да сподели тяхната богата трапеза.


 


Ако всички бяха като тях хммммм щяхме определено да сме най-добрата нация в света. Такова гостоприемство бликаше от тях...
По тъмно си казахме довиждане и на изпроводяк бяхме заляти с орехи, кисело мляко, прясно мляко, сланина, месо и каквото можете друго да се сетите. (не можете обаче да се сетите за толкова неща за колкото се сети Бай Иван)...Багажника на колата едвам побра всичко ;))).


Пътят наобратно беше блаже'н... толкова хубави хора...


 


Повече снимки може да видите на това място в Галерията...

Comments

Vchera, 29.09.2003 vecherta gsm-a mi zvuni i mi se obajda Bai Ivan za da me podseti da go predupredia kato idem prez Oktomvri po-rano, za da moje da opravi praseto....

Pages