Gubesh - 1-2 iuni


Тръгнахме малко неорганизирано - в събота сутринта още незнаехме къде ще ходим... Част от клуба беше отишла на Крушуна, но на мен нещо не ми се ходеше там... И така звъннах на Калин (с идеята за Губеш и копане) след което се събрахме пред нас и напред. Бяхме с Меги и Калин. Обадиха се и Мони и Вишко, но нямаха транспорт и реших че са се отказали. Естествено не тръгнах с мойта кола (виж предишната история за Губеш ;))) ).

След около час бяхме в началото на черния път който тръгва към Билин Дол (на около 1-2 километра преди с. Губеш). Беше леко разкаляно, но след крилатата фраза: "Незнам, незнам - както ти си прецениш - колата си е твоя ;))) )", Калин тръгна нагоре. Предимство е колата да е малка, защото много скоро разбрах че мога сам да я бутам нагоре по нанагорнището (Меги ми помагаше, ама си трайте).


И така, леко маскирани от калта която хвърляха гумите, стигнахме до мястото където гумите само се въртяха без да зацепват, а склона беше доста стръмен. Седнахме и почнахме да мислим след което напред, наляво - надясно, с бутане - без - , около 2 часа неуспешни проби... Накрая казах че може да пробваме и на заден ;)) - първите проби неуспешни..., след което забелязахме че може би може да се мине на около 5 метра вдясно над едни храсти и борчета, огледахме 50-те метра който трябваше да се заобиколят и напред... Само че не напред а назад - т.е. на заден. Качи  се колата - признах я. За шоф'ера - още мисля ;)). И така към 2 часа следобяд бяхме в района. Оставяме колите обикновенно на едно скрито място ;) сред едни поляни, но Калин пак се прояви и  леко продължи напред ;).


Хапнахме, след което кални дрехи, инструменти и към обеккккта. Беше приятно прохладно, Меги си върза хамака между 2 дървета. А ние почнахме. Първоначално в долната част на пукнатината, която леко се разширяваше, а после се преместихме в горната част. Напред беше доста тясно но можеше лесно да се работи, защото на миналото к'опане бяхме отворили фронт.  Идеята беше да минем напред около метър и после право надолу, тъй като забелязахме че в тази част пукнатината е най-широка. Температурата в предверието беше около 5-6 градуса, а отвън около 25.
Така покопахме няколко часа и стана време да тръгваме.


Основахме лагера на предишното място и както опъвахме палатките ненадейно съзряхме един мутант заедно с един човек да се приближават към лагера. Мутанта беше около 1+105 (да се чете: метър сто и пет сантиметра) висок и както всички се досещате - това бяха Мони и Вишко.


От Годеч бяха дошли пеша и бяха походили добре няколко часа. Опънахме палатките, Меги и другите субраха дърва (аз се скатах) и седнахме на трапезата. ... Натам много не си спомням щото сигурно съм заспал по някое време хахахаха.


На другият ден станахме рано, събрахме багажа в колата и към обекта. Калин нещо си мислеше за гаджето и реши да не копае - отиде да търси други пещери...
Започнахме трескаво работа. Сменяхме се с Вишко, Мони когато не спеше - ядеше.
Дупката която копаехме право надолу леко се разшири и оголихме няколко големи блока, които бяха около 1 - 1.5 метра дълги забодени вертикално в глината. Под тях се виждаха малки кухинки и се надявахме че отдолу е по рехаво - както се и оказа. Обаче изваждането на тези блокове отне доста време. Освен това малко студено се работи когато в гърба ти духа вятър с температура 5 градуса. Обаче по едно време ми светна лампата и запущих цялата духаща дупка със съдраните гащи на Мони (Мутантите по принцип носят бая големи номера дрехи) + малко пръст, камъни и други, и настана копачески кеф. Работата вървеше просто чудесно, когато Калин дойде и каза че се задава адска буря и че е добре да се изнизваме докато е време - в противен случай трябваше да носим колата. Започнахме още по трескаво да копаем, защото вече се виждаше защо трябва да копаем (насъсквам за следващия път)... но наистина се задаваше лошо време и за 5 минути инвентара беше прибран и пътя към колата беше поет.


Натоварихме всичко и тръгнахме пеша леко бързо... На едно място намерихме нещо невероятно но няма да ви кажа какво. Не е за ядене, доста голямо е, доста уникално е.


И така слязохме, натоварихме се, а Мути и Вишко поеха пешком към Годеч.


Трябва да се копае - там има много голяма пещера - в която се надявам да влезем.

Comments

:)))))))))))) ubih se da se hilia dokato go cheta

Pages