Po Nova godina... Stranja i Rodopite

По нова година специално ние направихме едно много добро пътешествие... Тръгнахме на 29.12 за Лозенец, т.е. морето. Бяхме с Меги, после дойдоха и Радо+Ленка и Тони+Ели... Имахме много добри идеи за Странджа и ги реализирахме ;)

Честно казано бяхме странна гледка... 3-ма пълни идеоти зад 3 лаптопа докато женската част на групата шеташе наоколо... Но кво да се прави - интернет. Особено тежък случай беше Радо който работеше на нов лаптоп или ... по-скоро превъртя няколко игрички...


Ходихме до морето, но когато аз бях свободен навън беше около 0 градуса и някак си не ми се обличаше неопрена за да



караме буги борда ;). Яко ядене приготвено от Меги, Ленка и Ели .. и Тони (2 пилета)... як купон и паша.


На 31 решихме че ще ходим в Странджа... Отидохме първо до светилището Камъка преди Малко Търново. Намира се на около 15 километра преди Малко Търново от лявата страна на пътя (на около 200 метра от него). Определено е било нещо доста старо - има няколко вдълбавания и други знаци. Наоколо има чудесна видимост - както повечето светилища на траките.



После минахме през музейте на Малко Търново, но те не работеха - беше 31 декември.



 ;) Интересно е местоположението на Малко Търново. То се намира на карстово плато - не правихме никакво проучване - нямаше време.


По пътя се отбихме на моста при Звездец - доста високо (може би 80 метра)


  и с. Бръшлян - където не видяхме кой знае какво.


Целта ни беше отново Малдежко. Стигнахме там към 15.30 часа. Бързо стигнахме до изворите и там започнахме оглеждане на района. Тръгнахме по долината нагоре - минахме около километър нагоре - никаква река. Връщайки се към изворите на едно място попаднахме на това което търсехме. Въпреки че местните иманяри бяха преровили всичко - една малка дупка им беше убягнала. От нея се усещаше силно течение - имаше мъх сигурно 5 см дебел и от него течеше направо вода от кондензацията - очевидно влиза където трябва ;). Естествено се стъмни и естествено потрябва големия лост който не ни беше в ръцете - но поне локализирахме едно доста преспективно място. За тези които не знаят ще поясна: Над Малдежко има долина в карстов район, в която има няколко големи извора - но наистина големи. Интересен е извора откъдето извира цялата река - може би около 500л/с и повече.



 Над извора има пещера около 40 метра която достига до подземно езеро което се вижда че води в големи пространства на около 7-8 метра по водата.



 


 Мислехме да се гмуркаме есента на 2002 но екипа се беше разотишъл. Когато отидохме сега нивото на езерото се беше вдигнало с около 2 метра. Също така водата извираше от 4 места по протежението на около 10-на метра. Очевидно езерото е свързано с подземните води. Характера на извора е ясен - Някога е имало според нас обикновен вход на пещера но е станало доста голямо срутване (около 30/50 метра), което е запушило входа.


Вече по тъмно се прибрахме и докато жените приготвяха трапезата се правехме малко на пиромани с 'някви пиратки. Дойде Нова Година - направихме шоуто и т.н. - знаете как е.


На 1 и 2 ходихме насам натам - нищо особено - а и времето беше доста лошо. И така дойде 3 и ние тръгнахме към ... Кърджали. Само че беше валял сняг предишния ден и ние щото обичаме да гледаме нови места решихме да минем през Странджа директно. Там има на картата един път около 45 километра който не минава през нито едно населено място. За наше учудване когато стигнахме до него се оказа че е чистен!!!



Доста лош път почти със статута на черен - въпреки че има асфалт... След около 15 километра по него, багера който го беше чистил просто беше обърнал назад... И ние кво кво - айде напред - добре че снега беше малко под предната броня на колата ;). Определено се движехме бавно но се движехме ... След около 10-на километра стреснахме доста работниците който разчистваха пътя но от другата страна ;))). Не вярвах че има такъв път у нас - за 45 километра минахме само през няколко къщи на едно място. И .. евала на хората който все пак го разчистваха.


После давай карай и в Кърджали. Където ни чакаше Чирпанския Бек. Демек Ставри. Беше се обадил от София и му беше дадена информация къде сме по трасето - само дето "няколко" часа ни изчака на Автогарата в Кърджали. Тони ни беше поканил на гости при дядо му и баба му. Настанихме се и се почна едно ЯКО ядене и гости. Отдавна не ми се беше случвало да срещна подобна гостоприменост.


Дядо му ни свърза с Минчо Гумаров и вечерта отидохме на среща с него. Бих определил Минчо с няколко думи: КРАЕВЕД, пещерняк, пътешественик, изследовател, археолог, много свестен човек.



Повече от 25 години е обикалял в района на Кърджали и няма място което да не е пребродил многократно в района. Разказва ни стотици неща и историй, който бяха от интересни - по-интересни. Направихме план и на другата сутрин точно в 8.30 тръгнахме.


Първо минахме през базата на Минчо. Един военен лагер. Направен и оборудван с всичко необходимо. От Минчо и приятели. Трябва да се види - направено с мерак - ходят ученици там и се обучават. Що всички не са като Гумаров в тая наша България?


След това по план тръгнахме към Перперикон - светилище на траките. По черния път естествено задрах яко и Тони с неговата 4х4х16х18 вектра ме измъкна от калта където бях яко плувнал.


Перперикон е едно много интресно място - трябва да се види - било е обитвано почти през всички епохи - което не е много добре защото някой неща от най-далечното минало са се заличи за .. хахах неопитното око.. примерно..



 С две думи направихме много добро обследване на района - заснехме доста материал и направихме много интресни хипотези който смятаме да публикуваме скоро.



Защото едно време правехме изследвания по други тракийски светилища и тематиката не ни е чужда.


След това посетихме скалните гъби при с. Бели Пласт (и по тях има следи от траките).



След това Минчо ни заведе при едни древни рудници където се е добивало злато и за около 30 минути ги обиколихме напълно - сумарно около 300 метра. Доста интересно.


И като финал посетихме Каменната Сватба, която се намира близо до Кърджали.



 


У дома ни чакаше страхотна трапеза и отношение. Вечерта отидохме на ресторант - Минчо закъсня малко ;), но като седна и почна да разказва - добре че се бяхме наяли вече - иначе забравяш, че трябва да ядеш. За светилища, за пещери, за странни събития и сънища - разговор наистина смислен. Плана за другия ден беше да посетим една много специална пещера според Минчо, а и според нас след като чухме за какво става дума.


Тръгнахме сутринта и след около час попаднахме на върха на високи плата, ...


 



пътя стана черен и скоро стигнахме до една грандиозна кал. Реката беше отнесла и път и всичко. Местните бяха почнали да правят мост - но той беще недовършен. Все пак решихме да минем и Тони влезе с колата... Събраха се и местните работници на един хълм отстрани да подвикват че сме идеоти и че ще счупим моста ама ние не - карай. тони едвам си прекара колата от другата страна и после почти кал до вратите мина през реката и се върна - беше малко опасно да оставяме едната кола тук пред разярената тълпа - която не знаеше български. Минчо каза че има още около 10 километра пеша и след кратка сметка разбрахме че трябва да се връщаме. А и добре че го направихме защото само след 20 минути се изля такъв дъжд че продължи до вечерта. Решихме да се прибираме към София. Минахме и през язовир Кърджали и малко на лов за ахати.


Взехме си довиждане с дядото, баабта и леля му на Тони и айдеее към София.


На пролет отиваме на яка експедиция там - това е единствения извод.


 


Users:


   


    


всички снимки може да намерите във ФОТО Галерията