Пуснете водата - Попов извор, част 2

Върнахме се на Попов извор на 3 януари 2014 г. При предишния опит за източване на извора бяхме установили, че ни трябва доста по-мощна помпа/и за да изпреварим подземната река, която излиза през извора. Спряхме се на една многооо интересна помпа, която тествахме и пуснахме седмица преди това на Долния извор на с. Боснек, която приличаше малко на архаичен космически кораб, на колела. Това беше стара помпа за напояване от 1973-а г., на която някой способен българин беше закачил дизелов двигател от голф. Когато пробвахме помпата на Долния извор ни трябваха около няколко часа да проверим, пуснем и дръпнем вода с нея, защото не беше палена от няколко години. Но резултата беше доста добър - оценихме, че тази помпа при максимална работа е с дебит около 100-120 м3/час, което беше много добре за целите ни.

Бяхме се събрали голяма и силна група, Ставри, Тони, Хогана, Яни, Митко и аз, защото имахме много работа за вършене... По пътя минахме през любимия магазин Мал Мук в Перник, за да купим един полиетиленов нипел за новата помпа, както и скоби и др. неща. Към 9 сутринта всички се бяхме събрали пред фермата на Боснек и започнахме товаренето на багаж в джипа.

Завихме нипела на новата помпа, закачихме я отзад за теглича на джипа, натоварихме багажа и напред.

Първото нещо, този път, като стигнахме на извора, беше да премеря дебита. Той се равняваше приблизително на 10.86 л/с или около 39м3/час, почти с около 9м3/час по-малко от предния път. Закарахме голямата помпа до извора и започнахме да я оборудваме със смукател, гориво и всичко необходимо. После закарахме и по-малката бензинова, подредихме инструменти, съедининения, тръби и всичко. Всички бяхме много нахъсани и работехме в унисон. По едно време пристигнаха и жените с децата и на поляната пред извора вече имаше десетина леки коли.

След малко проби, грешки и настройки, успяхме да запалим голямата помпа и тя заработи много добре, но само за малко. След 10-на минути работа нещо и стана и като тръгнахме да я палим почти изхабихме акумулатора. (После прекарахме джипа и с кабели пробвахме да и подаваме ток, но уви - кабелите ни бяха тънки, а се искаше голям стартов ток...). Спряхме за момент с нея и се захванахме с малката помпа, която за нула време пуснахме и тя почна да източва вода. Ставри непрекъснато коригираше и чистеше коритото на рекичката пред извора, с което оттока на извора се увеличаваше. Другите, които не бяха пряко заети с помпите, му помагаха. Опитахме пак да пуснем голямата помпа. Тя тръгна за малко - после внезапно спря. Излизаше доста черен дим през аспуха, а и когато водата тръгнеше излизаше в началото черна вода, което никак не беше добре. Пробвахме пак, едвам я запалихме, поработи няколко минути и пак внезапно спря - все едно двигателя блокираше. Пак изчакахме и пробвахме - същите симптоми - този път Тони си поднесе ръката пред струята вода, която излизаше от помпата, и показа едни алуминиеви стружки, които летяха с източваната вода - очевидно не идваха от извора. Спряхме я. Мнението на всички беше, че или окончателно ще прецакаме помпата или двигателя. А не ни се искаше - голфа си е пернишки голф.


Седнахме и почнахме да умуваме за изход от ситуацията. Малката помпа смогваше едва да покрие дебита на подземната река - т.е. докато работеше нивото си оставаше постоянно на извора. Цялата организция и всичко беше безмислено ако не тръгнеше голямата помпа. По едно време станах и отидох до голямата помпа - всеки проблем си има причина - щом помпата не работеше значи имаше причина за това. Какво пък толкова - трябва да развием 30-на гайки и да я отворим за да видим проблема. И без това друго не можехме да правим. Заехме се веднага с Тони, Хогана и Яни. Първи капак 10 гайки, щифтове и др., втори капак 10 по-големи гайки, нови щифтове и хоп проблема лъсна.

От едната страна счупен алуминиев капак и няколко парчета алуминии, които деряха в месинговия диск на смукателния ротор. Явно този проблем е бил не от сега - имаше патина по отчупените парчета и в дупката... Извадихме всичко което пречеше - сега ротора си се движеше свободно, и започнахме да сглобяваме - (тук аз се заех с ядене - от тила донесоха хляб, наденички и бира!).

 

 

Почти сглобили помпата Тони и Хогана видяха на земята един от щифтовете и хайде отново пълно разглобяване, поставяне на щифта и пак сглобяване. За щастие бяхме опазили гарнитурите и се надявахме че няма да смуче въздух от тях или да излиза вода. Дойде моментът на истината... Помпата запали без проблеми и заработи като нова!

 

Сега вече мисията навлезе в истинската си фаза. Голямата помпа при нормална работа теглеше с около 70м3/час, при форсиране до около 100м3/час - пуснахме я в среден режим... Ставри беше поставил един дървен метър (лата) във водата за да отчитаме нивото. Сега всички погледи бяха отправени натам. Непрекъснато някой отиваше и поглеждаше - разбира се то не можеше да има промяна за минути...

Тъй като помпите работеха без проблемно се заехме да почистим още коритото на реката - така подпомагахме изходния дебит. Мина един час - нивото бавно спадаше... Мина още един. Горивото беше на свършване и с Тони отидохме до бензиностанцията да вземем бензин и нафта. Когато се върнахме на голямата помпа тамън и свърши горивото. Значи и нафта харчеше порядъчно - 4л/час. Сипахме й гориво и веднага тръгна. Нивото на водата падаше постоянно, но много бавно. Вече беше тъмно навън - пространството пред извора беше осушено - напред и навътре се виждаше широка около 2-3 метра фурна, която в началото беше ниска от струпаните малки камъни, но напред ставаше повече от половин метър висока.

Установихме, че част от водата която изхвърля малката помпа се връща към извора и веднага се заехме да я преместим и да направим бент на най-удобното място. Нивото беше спаднало сумарно около 25-30 см. от началото. Беше вече 19 часа вечерта. Източването ставаше доста бавно - горивото щеше да стигне за още час-два и след това - презареждане. Но решихме все пак да сметнем колко време ни е нужно при тези условия. Засякохме че за 10 минути нивото спада с 4 мм. Или 2.4 см./час. Ако искахме 50 см. - това щеше да се случи след почти 21 часа, а за метър - около 40 часа... Време, за което не бяхме подготвени. Решихме да прекратим източването. Премерихме и за колко време извора възвръща нивото си - за 10 мин -> 9мм. 5.4 см./час.

Започнахме дългото събиране на багаж. Разкачвахме маркучи, източвахме водите от помпите, пренасяне, товарене и след около час бяхмр готови. Натоварихме всичко на джипа и по колите, и обратно към фермата, където разтоварихме екипировката.

Въпреки, че не успяхме да източим Попов извор, направихме много важни наблюдения, които ще ни послужат при следващата експедиция. Очевидно напред има огромно количество вода. Ако приемем, че голямата помпа средно е работила с 70м3/час, с който дебит сме сваляли 2.4см./час - това означава, че ако приемем средната дълбочина напред за около 2м (най-вероятно е повече, но нас толкова ни харесва да свалим ;)))) - цялото количество вода при тази постановка е около 5810 м3 вода!!! Или ако средно това е галерия 3х4 м, то тя е приблизително 500м дълга... и е пълна с вода. В същото време е достатъчно да има и езеро 40х40м с дълбочина около 3.5м... Досега са правени много спекулации колко точно много вода има. Нашият експеримент показа приблизително, разбира се, за какво точно става въпрос. Оценката разбира се ни е приблизителна, но доста адекватна.

ясно си личи нивото което сме източили...

Като вземем предвид, че Попов извор е типично преливен извор, важно е да се определи точно къде всъщност пластовете тръгват нагоре. Това наблюдение ще подскаже и приблизително къде може да се очаква реално първата поява на големи сухи галерии и зали. Преди експедицията по източването на извора проведохме няколко дневни заснемания с GPR в зоната над извора. На повърхноста там, преди основната скала на много места, има глинени наслаги, които възпрепятсват точното измерване. Премерихме и т.н. ТТМ (теоретична точка на Мара), както и обекта, който разкопаваме наблизо. И на двете места радара не засече кухини (проникване до -15м). Но устновихме други кухини близо до повърхността в тази зона.

Изводът е, че зад Попов извор, съществува наистина огромна пещерна система с много голям водосборен район. Вероятно през самия извор може да се проникне чрез източване на водата при маловодие (с водолазен подход - граничи с абсурд - при тези условия). Тъй като обема на източваната вода би бил огромен - то и времето за запълване на системата ще е поне часове - в което време е възможно да се проникне напред. Другият подход е с геофичизчни или други методи да установим горни етажи на системата, който достигат близо до повърхността и да проникнем в тях.

Как според вас се източват 6000м3 вода? Може би ще узнаем скоро ;).

Благодаря на всички взели участие!