Блокирани пещерняци в Духлата

 от сайта на Федерацията: www.speleo-bg.com:

На 20 май 2007 г. трима пещерняци любители Ясен Тончев, Димитър Петров и Герасим Лейков организират самостоятелно посещение на 18- километровата пещера “Духлата” край .Боснек, Пернишко , която е и най дългата пещера в страната. Спазвайки установения за посещението на пещерата ред, те се записват имената си в кметството след което входа на пещерата бива отключен.

Пещерняците обявяват за контролен час на излизане – 20.00 часа. Към 22.30 разтревожена от това, че хората не излезли от пещерата, служителката от кметството отива пред входа й и установява, че лекия им автомобил все още е там. След това жената сигнализира на Атанас Русев, а той от своя страна на А.Жалов-диспечер на Аварийно спасителния отряд ( АСО) при Българската федерация по спелеология. А.Жалов започва организирането на спасителна акция. В 01.30 часа на 21 май в пещерата влиза група от 4-ма пещерни спасители (О.Атанасов, Ж.Влайков, Ж.Петров и П.Бакалов)с цел да установят дали пещерняците са се загубили или са блокирани някъде от рязкото повдигане на нивото на подземните води вследствие проливните валежи. Проверката на невероятния пещерен лабиринт трае до 5.00 часа и установява, че нивото на подземните води се дигнало няколко метра. Водата е блокирала пътят на пещерняците от предполагаемото им местоположение към изхода! За спасяването на бедстващите има два алтернативно варианта : да се изчака спадането на подземните води, което е рисковано при наличната метеорологична прогноза или да се търси обходен път към блокираните пещерняци. Обходен път е възможен само един от многото входове на пещерата, който с оглед опазване на красотите й бе бетониран преди 20 години. В момента 10 души на Аварийно спасителния отряд на Българската федерация по спелеология начело с неговия началник Тр.Даалиев правят опит, с наличната техника, да разбият входа за да освободят път за спасяването на бедстващите. На този етап, изпълнението на тази задача е непосилно за АСО и тай е на път да сигнализира органите на Гражданската защита, МВР и Пожарната за адекватна помощ. Междувременно при поредната проверка на нивото на подземните води в Духлата екип на АСО е успял да установи слухова връзка с бедстващите. Те са на сухо и безопасно място имат храна и осветление! Надяваме се, че обединените усилия бъдат възнаградени и хората извадени от пещерата живи и здрави!
Повече и по-детайлна информация ще получите след край на акцията! Съобщава:А.Жалов

Actitivites: 

Comments

Спелеолозите са спасени към 3.30 тази нощ през аварийно прокопания вход водещ към Лисицата. Евала на АСО (Аварийно Спасителния Отряд) и Гражданска Защита, както и на всички спелеолози подпомогнали спасителната акция. Това е една образцова акция и геройте са  хората които са я провели.

За уточнение: Пещерняците са блокирани зад тесняка на Лидка, в Новите части, когато има вода - там има водопад, който след 20-на метра се губи в много тесен сифон. Нормално е да се предположи че може да се вдигне нивото след като се свери прогнозата за времето. Спасителите проверяват и установяват че нивото се е вдигнало около 10 метра - спасяването/доставането на провизи с помощта на водолази би било доста рисковано поради мътната вода и криволичещият вероятен път под водата който е приблизително около 40 метра - вариант който би се реализирал ако се забави прокопаването на входа. Стратегията още в самото начало на акцията е да се прокопае един от затрупаните входове (преди 20 години от Академици) на Духлата водещ в Новите части и оттам да се изведат затворените пещерняци. Тази стратегия успява след неимоверните усилия на спасителите и спелеолозите са спасени.

Очакваме подробности от шефа на АСО - Трифон за цялостното протичане на акцията.

БРАВО НА СПАСИТЕЛИТЕ !!! 

 

На сайта на ПК София са публикувани снимки:

http://pk-sofia.com/gallery/v/ASO/Duhla+21-22_05

Понеже винаги съм смятал, че подобни случки не бива да се замитат под чергата, а да се обсъждат, та белки си вземем някаква поука от тях, то намирам за необходимо да разкажа какво се случи в Духлата. Всякакви ваши коментари са добре дошли.
Прочее, навряхме се тримата в неделя в Духлата. Исках да си примомня новите части. Навремето Тодор (Латев) ме е водил много пъти натам, но той е вече втора година в чужбина, а като не се посещават редовно нещата се забравят. Навън ръмеше слаб противен дъждец. По организационни причини влязохме по-късно. Лошото време само по себе си не ме притесняваше, понеже при многобройните си посещения в Духлата съм забелязъл, че няма пряка и еднозначна зависимост между времето вън и състоянието на пещерата вътре. Придвижвахме се с нормално темпо. На Рибка отбелязах, че водата е обилна и мътна, но нивото не беше обезпокоително.Пак с нормално темпо продължихме нагоре към нови части Нататък нищо особено, даже малко по-сухо от обикновено. При тесняка на Лидка реката беше също мътна и малко повече от обикновено, но пак не беше нещо обезпокоително. Ако имах някакво съмнение, бихме се върнали веднага. Продължихме нататък. Направи ми впечатление, че локвите преди и след тройния тесняк бяха сухи (обикновено са пълни). Зала Паламуд също беше сравнително суха.
В "Зала Стрезов" почувствахме лека умора (скоро не съм влизал в Духлата и съм загубил форма), затова, вземайки предвид, че влязохме късно, решихме да не продължаваме нататък.
Хапнахме, поснимахме и тръгнахме обратно. На "Камината на Лидка", като изпружих крака нпред да се запъна в скалата, вместо черен отвор под себе си видях боза. Камината беще пълна с мътна вода. За 3-4 часа водата се беше вдигнала около 1,5–2 метра. Чекнах се, оглеждах се - имаше 60-70см до тавана. Водата не беше студена, явно бе дъждовна. Прежалих се и тръгнах напред. В крайна сметка 5-6 метра ни деляха от изхода, ако може да се мине? На бегом на излизане щяхме да се стоплим. За жалост беше напразно - след плавен десен завой тавана се спускаше до нивото на водата. Върнах се посрамен. Междувременно и Ясен беше успял да скочи след мен. Отбелязах нивото на водата и се оттеглихме нагоре. Устроихме си бивак в галерията, дето почва лабиринта на нови части. Не е идеално място, но е сравнително равно и близко до "Камината на Лидка", така че лесно можехме да проверяваме нивото. Успокоявахме се с мисълта, че което се лесно пълни, то се и лесно празни (ако дъжда спре). Съблякохме се с Ясен, изстискахме дрехите и поради липса на други пак ги облякохме. Ясен предлагаше да останем голи, а не с мокри дрехи, но аз прецених, че е е по-добре дрехите да изсъхнат на нас, отколкото след 5 часа да тракаме зъби голи и пак да имаме мокри дрехи – при 100% влажност няма как да изсъхнат. Впрочем, не усещах да ми е много студено. И наистина, след 4-5 часа бях със сухи дрехи. Бях с външен гащеризон от Братока и вътрешен поларен гащеризон, на краката с бабешки вълнени чорапи. Вълната топли и мокра.
Имахме останала малко храна и кафе, но решихме да не бързаме с яденето. Нагласих часовника да звъни на всеки кръгъл час. И така, на всеки час правехме гимнастика. Наблягахме на движения с по-голяма амплитуда и неголямо мускулно усилие, така че да раздвижим ставите и подобрим кръвообръщението, но без да се изтощаваме. Ясен изнамери упражнения, дето не искат много пространство за да се практикуват. След гимнастиката ходехме да проверяваме нивото на водата. Вързахме и един прусек, за да избегнем нежелани къпания. Трима души, тридесет пъти в двете посоки по тесняка – излъскахме го, та светна като нов. После отбелязвахме в бележника нивото и лягахме редом един до друг на една страна, като циклично си сменахме местата. Отдолу постлахме прониквачките , торбички и всичко, което можеше донякъде да изолира топлината и влагата. Герасим реши, че не може без възглавница и измайстори една купчина от глина и камъчета. Като си сменяхме местата местеше със себе си и купчината. На следващия кръгъл час пак гимнастика, пак проверка и запис на нивото и пак гушкане. Като се понаспахме, почнахме с вицове, майтапи и бъзици. Сутринта нивото спадна значително и към 10ч 50мин дочухме шум. Изтичахме към камината и чухме ангелския глас на Цецо (Остромски - имаше още някой с него, но не разбрах кой точно). Двайки си сметка, че много хора се притесняват за нас, побързах да го успокоя, че сме живи и здрави, сухи и в добро разположение на духа. (После бях критикуван, задето не съм изпросил храна.) Осветление имахме достатъчно, двойно осигурено, храна също, макар и не много. Разбрах, че още снощи са стигнали до "Лидка", но е било сифон, като е до тавана водата и не можем да се чуем. Сега имаше известен въздушен процеп, но нито Цецо дойде при нас, нито нас насърчи да ходим при него. Осланям се на неговия опит – значи така трябва. Знаехме, че ще направят най-разумното, за да ни изкарат от там. Разбрахме и за големия порой, който се е излял. Прочее, разделихме се ободрени и даже си устроихме пир с по един сникерс (оказа се, че има неизвестни досега хранителни запаси). Интересно е, че вода почти не пихме, беше ми суха устата, но не изпитвах жажда. На два пъти само си изплакнах устата с по една глътка вода. Бъзикахме Ясен, че това му е първата спасителна акция, макар и не в тази роля, в която е предполагал (лекар към АСО). След обяд, обаче нивото пак започна да се покачва. Това определено ни обезпокои – може да се кротне една седмица дъжд. Ние сме наистина добре, но температурата е 13С, губим енергия за да се топлим, а горивото – храната- е оскъдно. Придържахме се към установената процедура на гимнастика и почивка. За жалост нивото продължаваше да се качва. Сетих се и за циментирания вход, който е наблизо. Навярно ще го разбият, за да дойдат към нас? Решихме да не правим излишни усилия и да си стоим на мястото. В такова състояние лесно се правят грешки. Играем на сигурно – или водата да спадне до колене и да излезем на собствен ход, или да дойдат спасителите. Все пак, не беше никак приятно, гадната боза в камината леко се покачваше, ние усещахме как силите ни постоянно намаляват. Взех да се съмнявам – абе аз наистина ли говорих с Цецо, или така ми се е сторило? Другарите ми се кълнат – истина било. Е, към 1ч 20мин тази сутрин чухме шум и наистина отгоре дойде спасителния отряд. Свариха ни кафенце, хапнахме по една вафла и бегом навън. Оказа се, че имаме още сили. Направи ми впечатление, че всички локви и езерца, дето вчера бяха сухи, сега бяха пълни. На "Лисица"-та течеше отвсякъде. Навънка голям калабалък, роднини, спасители, вестникари...
Та това е! Може би не всичко сме направили баш както трябва, но всичко, което правихме беше плод на обмисляне, а не на емоции.
Накрая искам най-сърдечно да благодаря на всички, повечето от които не познавам лично, които оставиха сън и почивка и минаха през толкова трудности за да ни спасят. Наистина е много трогателно да видиш как на толкова хора им пука за теб. Трябва да благодаря и на моите другари Герасим и Ясен с които влязохме приятели и излязохме приятели.
Още веднъж на всички, които не спаха заради нас – благодаря!
Димитър Димитров - Митко

Pages