Gubesh 1-6 mai

Ореленцеееее.....


От 1 до 6 май посетихме Губеш и по-специално района на Билин Дол. Първоначално групата беше от Алек, Детмаг и Пешо, който тръгнаха на 1. Ние, Луке, Оги, Мони, Натали, Цецо, аз, Калин, и още не се сещам кой, тръгнахме на 3-ти.

Скоро стигнахме до Губеш и преди селото тръгнахме по черния път нагоре към района. Мога да кажа че пътя не става за коли. Но след 2 часа качихме колите горе до входа на Тизоин ;))). Предния ден Пешо беше псувал пътя преди нас, защото и неговата кола беше тук. Алек и група отидоха да си пускат рапели, а ние организирахме лагера в съседния циркус, в посока запад. Наблизо имаше страшен извор и гледка. В скалите  пред нас често се отбиваше един голям орел с 2м крила. Нямаше жива душа... освен нас ;).


След като направихме лагера, отидохме да копаем на обекта. Отново имаше лед на входа и духаше многооо силно. Тъй като бяхме много хора се пръснахме около обекта. Скоро Луке намери още 2 дупки, и в двете се виждаше как влиза водата от реката. Копахме около 6 часа, по обектите на Луке ставаше много тясно след няколко метра, а на оригиналния установихме че отгоре и после надолу е шанса ни. Преди да се стъмни се прибрахме в лагера. Тогава разбрах че и Тути и Адаша трябва да дойдат.. и след малко видях двама души които почти долазиха до лагера. Алек им бил казал, че от Годеч до лагера било час и половина хахахахахах... и те хората ходили до Губеш, после до Гинци и накрая при нас.


Вечерта на активистите от курса им хрумна да проникват в Тизоин, а и на мен ми стана интересно да пусна сами курсистите в пещерата и към 12 часа през нощта Тути, Адаша, Алек и Детмаг тръгнаха към Тизоин. Трябваше да излезат до 5 часа. Аз си легнах и към 5 се събудих да проверя дали са се върнали. Чух далечни гласове и скоро те се дотътриха до лагера. Първата реплика на Алек беше... -"Абе така се бяхме нахъсали... а то егати бруталната история.", след което аз в палатката се пръснах от смях. После пак заспах докато слушах впечетленията им.


На стуринта така сладко спяха, че дори ги снимах (Цецо дай снимката). Хапнахме и когато станаха разказаха за пещерата. Бяха стигнали до едно дълбоко езеро. Увериха ме че няма да мога да мина през входа поради тесняци. Бяха решили да се прибират в София защото имали работа. А ние другите се стегнахме за проникване защото времето беше стабилно. Събрахме се на входа и ние с Мони останахме последни като най-дебели и дълги. Аз тръгнах - първия тесняк беше широк, но на втория не можах да мина, не можеше и да се копае... Съблякох се и пробвах и като издишах на няколко пъти успях да мина. След което излязох за да пробва Мони, защото не ми се искаше Мони да се заклещи и всички да си останем там. Проблемът при Мони е че е метър 104 см. Тоест е доста дълъг... Той пробва но не стана. След малко се показа Луке и пита какво става. Аз се набутах с Луке и Мони остана навън да пасе.


Не бях влизал в Тизоин и определено пролетта не е подходящия сезон за проникване там. В началото пещерата започва с тесняци и след 50 метра човек се изправя. Всичко е в пара и едвам се вижда, поради изпарението от телата и високата влажност. Непрекъснато се ходи по реката, която в началото е малка, а после става голяма (зависи от сезона). След около 300 метра се стига до първото езеро което е дълбоко около 1.20м, не може да се заобиколи. Там си обух долнището на садкото .. и пренесох другите юзери. След езерото галерията става с размери 5/4, низходяща и красива. През около 20 метра има прагове по 1-5 метра, където не може да се слезе има поставени въженца (някой са от миналия век). Навсякъде имаше водопади и намокряането беше неминуемо. Подозирам че есента тук може дори да няма вода. На входа водата беше топла, но след притоците беше станала доста студена. Стигнахме до друго дълбоко езеро, на което пренесох само Луке, другите останаха да чакат, а ние направихме едно скоростно проникване навътре. Минахме през още десетина прага, около 500 метра, и тъй като хората който ни чакаха бяха мокри, а и на нас много странно ни бяха замръзнали краката тръгнахме назад. Пещерата продължаваше все в този стил - 5/5 метра галерия с река и водопади. Студено. И много гот.


След половин час бяхме при другите и тръгнахме да излизаме. Навън ни чакаше Мони, който дори каза че е преваляло. Бяхме напълно кални и мокри, с изключение на Наталия.


Отидохме на лагера, Луке, Натали и Адаша отидоха да пускат рапели, а другите хапанхме и ние нагоре. Аз се качих на платото, беше красиво. Погледнах една пещера на самия ръб на венеца в едни шипки ама така ме мързеше да се завирам, а и бях с чисти дрехи - мокрите съхнеха на вятъра долу.


Привечер тръгнах към лагера и само мернах погледа на Натали и Луке. Отново ми бяха отворили работа, хахахаахах. 180 градуса. Карай.


Беше великден и на лагера се заехме с боядисване на яйцата. Червеното с остатъци от лютеница. Зеленото с коприва. Нарисувахме няколко- стил карай. Дойде великден, купон.. Луке "спеше". Наталия му занесе яйце.


На сутринта Адаша и Оги си тъгнаха и останахме само Луке, Натали, Мони и аз. Започна да вали дъжд, валя силно до към 4. Тогава се преоблякохме и към обекта. Бяхме само с Мони, Луке остана да оправя отношенията си хххахахаахахах. С Мони отидохме до едно малко въртопче в близост до обекта и там неволно бутнах лоста който потъна целия. Започнахме бързо да копаем и след половин час вече бяхме на метър надолу и се виждаше дупка. Тогава чух вика: -"Карррайййй" и разбрах че работата между Луке и Наталия се е опекла отново хахахахахах. Скоро ги видях да слизат по склона ръка за ръка и ми стана ясно, че копачите се увеличават.


Луке копаеше като бесен пред влюбените очи на Наталия, ;), и скоро влезе в дупката, която се оказа леговище на неизвестно какво. На тях щеше да им е тясно....


Отидохме после до губилището на главната река и потърсихме преспективни места. В главната дупка имаше бая блокажи и пръст. Скоро дойде Наталия и каза че нагоре намерила нещо интересно. Тръгнахме и след половин час стигнахме до едно интересно място нагоре, където си мислех че не е варовик. Прегледахме всичко внимателно, но не намерихме нищо - все пак беше полезно че погледнахме тук - сигурен съм че не е гледано от други, то е скрито парче варовик-пясъчник.


Тръгнахме надолу и заваля силно. Прибрахме се в лагера мокри и си влязохме по палатките. Беше 8 часа, имаше гъста мъгла, валеше силно и стана много студено. Така валя до 1 през нощта. В началото играхме на една много интересна игра хахаха, а после неусетно всички заспахме. До към 1.30 беше спокойно, след което пак заваля силно и така си валя до сутринта.


Към 10 изгря за малко слънце, прибрахме багажа и се приготвухме за тръгване. Направихме си 10-на яйца в канче (Copyright c 2002, Atanas Roussev) (за рецептата питайте собственика на правата) и тръгнахме да се прибираме... но към Гинци. Колата ми се беше превърнала във високо проходим джип. След около 2 часа, след един изключително кален и лош път (тук там минавахме през нивите) се оказах в Гинци. Другите дойдоха след малко.


Разбира се в София шоуто продължи, защото както си бяхме подивели, мръсни, грозни, зли се натресохме при родителите на Луке, където така се наядохме със страхотно агнешко и козунак, приготвено от майка му,  че още ми е пълно. А сигурно хората са отмирисвали седмица след нас.....хахаахха


 


 


 

Actitivites: