Това си го дъвчем от сума време. Не за първи път се срещаме с теб и сме единствените дошли. Така и така се виждаме почти всяка сутрин на стената можем да се уговаряме там за събота и неделя. Аз редовно ходя някъде през почивните дни и там срещам други такива запазали се групички останали от клуба. Вярно, че беше хубаво когато се събирахме всички заедно, но всяко нещо, което има начало има и край. Естествено е хората, които усещаха клуба като свой сега, да им е тъжно. Планините, пещерите и скалите още са си там където са били преди да сме били в клуба, а и преди клуба да го има въобще. Съгласен съм за необходимостта от контакти със съмишленици, но последното е въпрос на личен избор, които не е еднопосочен. Никой не се е тръшнал и да е умрял от това, че вече не се събираме, така че гледай по-ведро на нещата.

Здравейте,

Сигурно Наско е прав, че думата имат хората, които идват редовно на срещите на клуба през последната една година... но защо да съм безучастна?

През последната една година не съм редовен посетител, нито на срещите на клуба, нито на тези на курса. Най-често не намирам време (уча за изпити), но и от септември 2005г. поради инцидент с парапланер имам забрана от лекарите да се занимавам с екстремни дейности поне 8 месеца. Липсата на време е причината да не идвам на срещите, а другото - да не питам кой къде ще ходи и какво ще прави. Въпреки това следя какво се случва тук, на сайта.

Радвам се, че Киро и Наско заявиха, че клуба ще продължава да съществува. За мен "Екстрем" винаги ще го има и хората, с които съм се запознала покрай курса, винаги ще бъдат "хората от клуба". Това че има малка криза откъм организация и че повечето от нас са избрали индивидуално да се занимават с катерене или алпинизъм, не означава, че дейност няма. Както казва Киро, нещата просто се променят - и да добавя - не винаги за добро.

 
Отдавна карах курса и това беше последният курс (в Студентски дом), на който редовно на всяка среща идваха поне 15-на души (от клуба, а не курсисти). Тогава не всички, които сега действат самостоятелно, имаха нужната сигурност в себе си. Поради това по-често се събирахме повече хора през почивните дни. Хората с различни интереси (проникване в пещери, катерене, траверси) се разделяха на групи, но тези групи бяха от членове на клуба, на които в дадения момент им се е правило точно това, а не друго. Понякога (сещам се като пример за Ставри и Мони) едни хора поради някакви причини не искат да ходят някъде с други хора. Това започна да се случва по-често. Сега вече всеки завършил курса (и придобил нужната увереност в себе си) води и други  свои приятели някъде... сам. Или ако отива на планина с хора от клуба, то те не виждат смисъл да оповестяват намеренията си гласно (например в сайта), защото "току-виж им се навлече някой, дето не го познават от къде е и кой е"... Това никой не го казва, но е очевидно.

Причината не винаги е точно тази. Имало е моменти, когато съм се засягала, защото никой не ми е казал, че ще се ходи някъде, а никъде не го и пише. Започнах да разбирам след време, че по-опитните са свикнали да ходят (непрекъснато) заедно някъде и се познават добре. Те без никакъв проблем поддържат обратна връзка един с друг, т.е. (за пример) когато Наско иска да иде на някоя интересна, но по-сложна пещера, той се обажда на Ставри и когато Ставри чуе за потенциално интересно място, той се обажда на Наско. Наско или Ставри обаче не се сещат да се обадят (добре де, да пишат в ICQ на някой курсист) и да предложат още някой да дойде. В случая на Наско, това не е от нежелание да вземе курсиста, а просто понякога не се сеща за това. За Ставри съм склонна да вярвам, че няма да се обади на човек, когото не познава, или пък просто не държи да бъде забавят от "неопитността" на курсистите. За това впечатление не говоря от личен опит, Ставри винаги се е държал крайно добре с мен (благодаря!). Вярвам, че Киро също няма нищо против да вземе някой по-неопитен със себе си, когато ходи някъде...

И към курсистите: Нали не очаквате човекът да тръгне да звъни на всеки поотделно? Инициативата трябва да идва от вас, от желанието ви да научите нещо, от желанието да добиете представа за нещата. Ще идете няколко десетки пъти с Наско и ще започнете да разбирате от пещери (почти неизбежно е). Ако ви се катери, "тормозете" някой, който се занимава активно с катерене.

Съгласна съм с Калин за предложението му да пишем кога, къде и какво ще правим тук, на сайта. Аз лично, с когото и да ходя някъде (от клуба или не), ще пиша тук и ще оставям телефон за връзка. Ако някой иска да дойде, добре дошъл е. Ще се радвам и на идеите на другите. Не винаги ще има желаещи и предложения, но нека, когато има, да не оставаме безучастни и да не ги игнорираме.

Поздрави,

Виша