Zdraveite i Dovijdane

Здравейте,

Сигурно Наско е прав, че думата имат хората, които идват редовно на срещите на клуба през последната една година... но защо да съм безучастна?

През последната една година не съм редовен посетител, нито на срещите на клуба, нито на тези на курса. Най-често не намирам време (уча за изпити), но и от септември 2005г. поради инцидент с парапланер имам забрана от лекарите да се занимавам с екстремни дейности поне 8 месеца. Липсата на време е причината да не идвам на срещите, а другото - да не питам кой къде ще ходи и какво ще прави. Въпреки това следя какво се случва тук, на сайта.

Радвам се, че Киро и Наско заявиха, че клуба ще продължава да съществува. За мен "Екстрем" винаги ще го има и хората, с които съм се запознала покрай курса, винаги ще бъдат "хората от клуба". Това че има малка криза откъм организация и че повечето от нас са избрали индивидуално да се занимават с катерене или алпинизъм, не означава, че дейност няма. Както казва Киро, нещата просто се променят - и да добавя - не винаги за добро.

 
Отдавна карах курса и това беше последният курс (в Студентски дом), на който редовно на всяка среща идваха поне 15-на души (от клуба, а не курсисти). Тогава не всички, които сега действат самостоятелно, имаха нужната сигурност в себе си. Поради това по-често се събирахме повече хора през почивните дни. Хората с различни интереси (проникване в пещери, катерене, траверси) се разделяха на групи, но тези групи бяха от членове на клуба, на които в дадения момент им се е правило точно това, а не друго. Понякога (сещам се като пример за Ставри и Мони) едни хора поради някакви причини не искат да ходят някъде с други хора. Това започна да се случва по-често. Сега вече всеки завършил курса (и придобил нужната увереност в себе си) води и други  свои приятели някъде... сам. Или ако отива на планина с хора от клуба, то те не виждат смисъл да оповестяват намеренията си гласно (например в сайта), защото "току-виж им се навлече някой, дето не го познават от къде е и кой е"... Това никой не го казва, но е очевидно.

Причината не винаги е точно тази. Имало е моменти, когато съм се засягала, защото никой не ми е казал, че ще се ходи някъде, а никъде не го и пише. Започнах да разбирам след време, че по-опитните са свикнали да ходят (непрекъснато) заедно някъде и се познават добре. Те без никакъв проблем поддържат обратна връзка един с друг, т.е. (за пример) когато Наско иска да иде на някоя интересна, но по-сложна пещера, той се обажда на Ставри и когато Ставри чуе за потенциално интересно място, той се обажда на Наско. Наско или Ставри обаче не се сещат да се обадят (добре де, да пишат в ICQ на някой курсист) и да предложат още някой да дойде. В случая на Наско, това не е от нежелание да вземе курсиста, а просто понякога не се сеща за това. За Ставри съм склонна да вярвам, че няма да се обади на човек, когото не познава, или пък просто не държи да бъде забавят от "неопитността" на курсистите. За това впечатление не говоря от личен опит, Ставри винаги се е държал крайно добре с мен (благодаря!). Вярвам, че Киро също няма нищо против да вземе някой по-неопитен със себе си, когато ходи някъде...

И към курсистите: Нали не очаквате човекът да тръгне да звъни на всеки поотделно? Инициативата трябва да идва от вас, от желанието ви да научите нещо, от желанието да добиете представа за нещата. Ще идете няколко десетки пъти с Наско и ще започнете да разбирате от пещери (почти неизбежно е). Ако ви се катери, "тормозете" някой, който се занимава активно с катерене.

Съгласна съм с Калин за предложението му да пишем кога, къде и какво ще правим тук, на сайта. Аз лично, с когото и да ходя някъде (от клуба или не), ще пиша тук и ще оставям телефон за връзка. Ако някой иска да дойде, добре дошъл е. Ще се радвам и на идеите на другите. Не винаги ще има желаещи и предложения, но нека, когато има, да не оставаме безучастни и да не ги игнорираме.

Поздрави,

Виша 

Един монах попитал учителя:
"Вече от доста време съм при вас, за да ми преподавате уроци за свещения път на Буда, но вие дори не сте ми споменали за него. Моля за вашата благосклонност." Отговорът бил следният: "Какво искаш да кажеш, синко? Всяка сутрин ти ме поздравяваш, аз не отговарям ли на поздрава ти? Когато ми донасяш чаша чай, аз не я ли приемам и изпивам с удоволствие? Какви уроци повече искаш от мен?"

 

Клуб Екстрем беше създаден като клуб на съмишленици, които имат равни права и сродни интереси. Той е отворен за всички хора, за които дивата природа и екстремните дейности носят удовлетворение и осъществяване. За атмосферата в клуба отговарят всички негови членове, за активността - също. Като брой регистрирани членове на Федерацията по алпинизъм клубът заема 3- то място в страната. А като проведени курсове за обучение на начинаещи мисля, че скоро няма да има клуб, който да може да се похвали с толкова голяма активност. Клубът има достатъчно много квалифицирани кадри, които могат да провеждат най- различни и отговорни занимания по обучение и водене на групи. Хора от клуба участват активно в организацията и провеждането на почти всички официални състезания и прояви от спортния календар на Федерацията на българските алпийски клубове. Досто хора са ангажирани и участват в разработването и екипирането на нови обекти и маршрути за катерене. От гледна точка на дейността спелеология клубът е на едно от първите места по изследване и проучване на нови пещери и пропасти в страната. Като казвам "КЛУБЪТ"  не визирам само двама или трима души - имам пред вид всички онези от нас, които активно са участвали през годините във тези дейности и продължават да го правят.....
По въпроса за идентичността - това всъщност е въпрос на личен избор и разбира се  достойнство. От известно време има една "мода" или по- точно заболяване, което е характерно за българското "общество" (ако такова въобще има) - а именно- хората стават все по- големи индивидуалисти и странят от всякакви общности и връзки със съмишленици в най- различни сфери на живота. Аз лично нямам лек за това и не мога да излекувам никого, то е въпрос на вътрешно съзряване за всеки един. Клубът ще продължава да съществува и да действа и ще е такъв, какъвто си го направим всички ние. Крайно време е по- опитните от нас (Но не само двама души!) да бъдат по- инициативни и да включват в проявите си и начинаещи и по- неопитни членове на клуба. Има създадени всички предпоставки за навременна информираност за всяка една проява. И отново въпрос на вътрешен избор е човек да пожелае да сподели едно свое преживяване със другите.
През последните две седмици разработихме нов обект за катерене, направихме около 10 нови модерни маршрута. В това начинание участваха доста хора от клуба и по- опитни и по- начинаещи, всеки взе по нещо от това и остави нещо от себе си по тези турове. Скоро ще публикувам материал за това. Благодарен съм на всички!
През годините доста хора са минали през клуба, някои са останали и до ден днешен, доста са си тръгнали, някои се обаждат от време - навреме, някои може би никога няма да ги видим повече.....Доста хора съм срещнал и за мен лично това е голяма ценност, има хора, които са ме разочаровали и с които нямам какво повече да си кажа.....Така е- в клуба съм срещнал най- добрите си приятели и съм загърбил най- големите си врагове. Животът в клуба е като река, тя продължава да тече, водата на дадено място никога не е същата, но реката си я има, бреговете се менят, има различни моменти и препятствия, бързеи, водопади и спокойни води, всичко се мени, но реката си е там.

Киро

P.S.

 

"Преди човек да започне да учи Дзен, за него планините са планини и водите – води. Но когато с помощта на добър учител надникне в истините на Дзен, планините вече не са планини, нито водите – води; по-късно обаче, когато наистина достигне покоя [сатори], планините отново са планини, а водите – води."

Това си го дъвчем от сума време. Не за първи път се срещаме с теб и сме единствените дошли. Така и така се виждаме почти всяка сутрин на стената можем да се уговаряме там за събота и неделя. Аз редовно ходя някъде през почивните дни и там срещам други такива запазали се групички останали от клуба. Вярно, че беше хубаво когато се събирахме всички заедно, но всяко нещо, което има начало има и край. Естествено е хората, които усещаха клуба като свой сега, да им е тъжно. Планините, пещерите и скалите още са си там където са били преди да сме били в клуба, а и преди клуба да го има въобще. Съгласен съм за необходимостта от контакти със съмишленици, но последното е въпрос на личен избор, които не е еднопосочен. Никой не се е тръшнал и да е умрял от това, че вече не се събираме, така че гледай по-ведро на нещата.