Експедиция Централен ръб, Северен Джендем

До всички участници и кандидат членове на бъдещата експедиция по “Тур не знам кой си конгрес”, известен повече като Централния ръб на Северния Джендем.
Както ви е известно от предколедното ходене там, поради лошото време и последвалата разпивка бе взето решение да се изкачи това ребро в експедиционен стил, с парапети и лагери. Желаещите да си го правят и височино могат да си носят противогази.
На 04.02.2006 предприех разузнавателно изкачване на този тур, в алпийски стил, т.е. с много тежка раница включваща и бивачни съоръжения. В следствие на това имам констататации, които следва да имаме впредвид при подготовката, и самото изкачване.
Първо, при доста благоприятна снежна покривка, само на места се ползваха снегоходки, успяхме да вземем разстоянието от паркинга /час на тръгване 8,00ч/ до основата маршрута за 3,5ч. В 12,00ч тръгнахме по пътя на предишното ни изкачване, по кулоара вляво от първия отвес /100м, лавиноопасен, в началото 1 клин/. Същите 100м могат да се изкатерят и централно или отдясно /около 4+кат/. Достига се много широка хоризонтална площадка, удобна за лагер, побира даже над 10 палатки. Следва т.нар. Първо стъпало, което се подсича лесно от дясно, или по леко скално ръбче, около 50м и се достига до втора такава площадка. Ние преминахме от дясно по ръбчето и след три дължини достигнахме основата на стъпалото. Държа да отбележа, че подсичанията се правят само при добре фирновани снежни полета, иначе е много опасно, може да се наложи да преминете до 200-300м на свободно въже под перспективата от свличане с лавина около тур ПСС. Второ стъпало е доста сериозно. Представлява 60-80м отвесна чиста скална стена, има цепки за клинове, клеми и френдове, кат. до около 4+/5-. Подсича се с около 150м десен траверс и навлизане в 150метров лавиноопасен снежен склон към Трето стъпало, или с ляв травес отново в лавиноопасни 45 градусови кулоари, на места с отвесни прагове. Ние преминахме по левия траверс. След около 50м направихме площадка. След около 30метра траверсът свършва с тесен винкел пълен с натекъл лед, след преодоляването, на който се тръгва нагоре по лавиноопасен кулоар и след свършване на въжето се забива клин. От там следва 30м изкачване и се прехвърля лявото ребро, прави се траверс на 20м лавиноопасен фирнов склон и под прикритието на скален надвес се прави площадка, където оставихме 1 клин. следва отново лавиноопасен ляв траверс около 40м и след края на въжето се прави площадка на 1 клин в крилата на продължаващ 150м нагоре стръмен лавиноопасен кулоар. Там при предишното изкачване бяхме принудени поради излезлите мокри отвеси да продължим надясно през отвесни ронливи камини и десни траверси за да излезем на върха на второ стъпало. Сега въпросния кулоар, след паднала лавина, беше здраво фирнован, отвесите заринати със сняг, и предложи около 150 метрово почти ледено солово катерене. Осигуровките се правят на забит във фирна  еднометров прав пикел, какъвто е желателно да се носи. Следва излизане на Трето стъпало. Почти непроходимо при зимни условия право нагоре, около 100м отвесна гладка стена с леки надвеси на места, може да има и 6 кат. Всички го подсичат отдясно, със 150 метров траверс над лавиноопасното снежно поле. Придържането към скалите на трето стъпало е повече от наложително, ако е лавиноопасно. В нашия случай полето бе фирновано и го преминахме бързо. Стига се ново малко ребро, и отново следва около 100м десен лавиноопасен траверс до достигане реброто, по което излиза тур Малчика. От там след около 50-80м се достига основата на финалните отвеси, над  които турът завършва. Възможностите за преминаване са два – вляво по характерен дълбок скален кулоар, на места там има и два клина, след което се излиза в друг такъв кулоар, източно от ръба, също екипиран с клинове, който сега беше пълен с много сняг. Следват около 200-300м и се излиза на широка заравненост, на която става развръзването и потеглянето към вр.Малък юмрук. Поради късното тръгване и мотаене по тура, в около 18,30ч се оказахме на около 100м по скалното стъпало, духаше силен вятър и падна мрак, а не бяхме в състояние да слагаме челници. Решихме, че излизането по последните две въжета на тур Малчика ще е по-лесно и защото има видимост в сравнение с тъмните кулоари. В основата на стъпалото има 2 клина за площадка. Следва 4м скално ледено стъпало и леко полегнали скални плочи. След около 40м пипнешком открих единствения клин, забит 4см, но иначе някаква осигуровка. Увиснах на него и той издържа, пипнешком и при силен вятър, при следваща дължина на въжето, се изкатерват последните скални плочи и се излиза на ръба, преминават се още около 100м в свръзка по наклонени склонове и се излиза на обширно заравнение. Там се развързахме и поставихме челници, а часът бе 19,15. Последните пасажи се особено опасни и там са станали немалко нещастни случаи поради следните причини – натрупана умора, силен вятър, развръзване веднага при достигане на финалния 200метров ръб, и преодоляването му солово, стъмване и ред други причини. После следва около почти половин км равно пространство, което при мъгла може да е доста опасно. До достигане относителната безопасност на жалоните при вр. Малък юмрук. След 1,5ч бяхме на върха, 20,30ч.
Накратко за бъдещата експедиция ще отбележа, турът, с всички заобикаляния възлиза на около 20 педесетметрови разгъвания на въжето, удобни биваци, вкл. за палатки има през 200-300м, опасните участъци и преодоляването им е описано по горе. Въпрос на преценка е колко въже за парапети ще се носи, което решава и въпроса за числеността/ респективно времетраенето на проявата, защото разстоянието от паркинга до мястото за първи лагер е достатъчно да изтощи добре натоварен човек, като му коства и цял ден ходене.
Според мен оптимален вариант е излизането и устройването на Базов лагер /с много пиене/ на паркинга и щурмови лагер в основата на първо стъпало, реално достижимо за един ден и атакуване на върха от там.
Чакам мнения и предложения от другите участници в експедицията.