Alpinizum - Vutreshno Namerenie !

Един от най съществените въпроси, на който всеки, който се занимава под някаква форма с алпинизъм, катерене или подобен род екстремни дейности, трябва да се замисли е въпросът за мотивацията.

Като тук не се отнасям към онзи вид, спусната от вън, цел или задача, а обръщам внимание на вътрешният, искрен неуловим усет, който дава повод и сили на всеки един от нас да се впусне във вертикалните измерения и всички приключения последващи това. Поради тази подробност няма да провокирам това вътрешно усещане като определям или налагам някакъв алтернативен вариант, правило или пък моето собствено усещане. По-скоро желанието ми е да подбудя всеки един да се взре дълбоко и преоткрие онзи явен или скрит, неосъзнат смисъл или подбуда, която го е накарала и кара да се втурва в суровата до крайности действителност, предложена ни от стихиите на природата. Развитието на технологиите доведе до разработването и използването на нови материали, екипировка и съоръжения. Екипировката и инвентарът се промениха като технически решения, тегло, надеждност, функционалност и качество многократно. Това именно вдигна и границата на досегашните достижения и доведе до фантастични за миналото постижения. Едновременно с това пространството се пропи с един особен тип атмосфера - наситена със стил, "фешън", "техно" и какви ли не още новаторски краски. Довчерашните чукари и канари се превърнаха в маршрути, обекти, катерачни - или каквито искате градини. Всички тези "обекти" се окичиха с най- разнообразни метални изобретения, ярки, цветни ленти и електрикови, добре изпънати катерачни клинчета...Песента на планинския поток заглъхна под поредния хит, дънещ от слушалките на уолкмена, а цепнатините, плочите, надвесите и скалните ръбове се превърнаха в категории и схеми с най- разнообразни чертежни описания. Всички гореспоменати явления, заедно с нуждите и изискванията на по-младото поколение катерачи разшири и пространството от мотиви, в което се намират и всички възможности за преоткриване и реализация..., лутане или цялостно загубване. Нека се опитаме да надникнем във възможните подтици или мотивация на кандидатите или присъстващите вече в алпийското и планинарско обкръжение.




 


Съвременният цивилизован начин на живот с бързината, ангажираността и сковаността си създава у голям брой хора желание да избягат, да излязат отвън или отвъд ежедневното надбягване и боричкане с неуредени структури, мрежи, социални ангажименти и т.н., и да намерят друг свят и възможност за реализация на цялостната психо-физическа и познавателна човешка система. И тази картина в различни нюанси е именно и началния подтик за навлизане в областта на екстремните занимания. За други хора първоначалният импулс е продиктуван от това, че нямат или не са открили желаната среда като социални контакти и обкръжение. Алпинизмът наистина предоставя възможност това да се осъществява на различни нива - в компания, цял клуб, общност, и при евентуален успех в дейността, преминаване и в цялото общество посредством медиите. Погледнато с по-широк поглед поради всички предпоставки, които споменахме по- горе възможностите за изява в алпинизма и сродните му дейности е огромна. Катерачът служил си до този момент с прости и дори архаични средства и инструменти многократно се е връщал към времето на древните си предци, обработващи камъка с най-примитивни инструменти, и е изпитвал надигащите се в него вътрешни и скрити съдържания и изплуващи от небитието архетипни образи. Сега той е поставен на съвсем нова сцена, където е принуден да действа не само в безобидната и непринудена атмосфера на природно - изконното, но и да вплете в активността си модерните достижения и стил от една страна, и от друга, придружаващите тази модерна технологична епоха, съвременни комплекси, неврози, психози и кой знае още какви феномени на "цивилизованост". Естеството на самата дейност и средата, в която тя се осъществява съвсем естествено извиква доста силни емоционални преживявания, които разбира се си имат и свои физиологични еквиваленти като например отделянето на повече адреналин, промяната на метаболизма и др. Всички тези предпоставки в крайна сметка издигат егото на доста висок пиедестал, където то в повечето случаи се самозабравя и увлича личността към непредсказуеми развития. Това важи за всички, но особено силно се проявява при младите или по-точно начинаещите катерачи и алпинисти, които се впускат най- безрезервно и отривисто във всевъзможните предизвикателства и напълно забравят за останалата част от живота си. Някъде на този етап, в повечето случаи неосъзнато, се появяват и истинските, дълбоки подбуди и мотиви за поемане по този именно път. Тогава катерачът е принуден да направи равностметка на дейността и намеренията си.


Ние сме социални същества и неминуемо пренасяме цялата своя атмосфера навсякъде където се появим. Доста често откриваме или пък се правим че не забелязваме някой изплувал комплекс, пък било то и в среда, която не търпи изкуствените закони за цивилизованост и поведение. Всеки човек има комплекси, при някои те са повече или се проявяват на по-генерално ниво на личността. Но нека изясним, че не е важно колко и какви са комплексите или скритите съдържания. Въпросът е в локализирането и обективизирането на причинените от тези комплекси последствия, защото ако те бъдат оставяни в латентно състояние, то тогава придобиват неимоверна мощ и са способни да разрушат както цялостното отношение на въпросният индивид към дейността и мотивите, така и самата личност. Помислете само какво може да липсва на хората и ще откриете редица такива подбуди породени от комплекси: незабелязаност в обществото, липса на среда за изява, проблеми с противоположния пол, всякакви преживени в миналото тежки сътресения... това така или иначе съществува - Но! - Не бива да оставяме именно този боклук внедрен у нас и поддържан от "цивилизованата" ни обусловеност да е движещия фактор при една така чиста и изискваща непринуденост и цялостно отдаване дейност като алпинизма. Хората, които запълват дадено празно местенце от личността си или някоя липса, след компенсирането и на чисто емоционално равнище чрез силните изпитания, почти винаги напускат лоното на алпинизма и се преориентират към нещо "по-човешко". След намирането например на търсения партньор, заглъхването на някоя болка, като че ли жаждата към неизвестното затихва. Има и друг модел, например хора, които откриват у себе си неимоверен колекционерски гений и започват да трупат автобиография на героизма. Полето на изява в алпинизма предлага и други пространства: всякакъв сорт полуинтелектуални дискусии и почесвания на мозъка като това как трябва да изглежда даден камък, скала или дори връх. Всякакви спорове за това къде трябва да има клинове, дали да ги има, няма или какви да бъдат те. Но тези спорове не променят пустото мълчание на скалите. Планините са били хилядолетия преди нас на тази земя и ще си останат във вечността. Ние само се опитваме да вложим още нещо човешко ако можем, повечко суета, нещо социално, малко политика... но така или иначе накрая ветровете и пороите измиват целия спор и той се разпръсква заедно с прахта някъде по камънаците.


Други хора навлизат в какъв ли не вид "научност" по най различни проблеми. Било то някакъв тренировъчен процес или категоризиране на маршрути, където могат да се забележат какви ли не нови алгебри, теории и нови науки. Разбира се в алпинизма и другите екстремни дисциплини има и спортен елемент и всеки човек сам трябва да определи доколко ще включи този елемент в дейността си. Ако изборът е алпинизма (в някоя от дисциплините си- спортно катерене, ски-алпинизъм и др.) изцяло да придобие спортен нюанс, то разбира се, тогава поставените цели ще бъдат чисто спортни и състезателни и ще носят всички атрибути, които една състезателна дейност може да предостави. На всеки е ясно, че ако нямаме добра спортно-физическа, техническа и въобще всестранна подготовка, то тази дейност би била по- скоро мъчение или мазохизъм. Но тук се обръщаме към цялостното поле на алпинизма, и спортният елемент разглеждаме само като една част от целостта.



 


"Развитието"обикновено протича в следния сценарий: На фона на "героичните" си изяви, когато индивидът изплува над общата маса, (ако това му е била целта) достига до така наречената известност и от там нататък процесът на социализация на дейността придобива вече необратим характер. Той започва да търси все по-голямо поле за изява, все по-голяма известност. Необходимостта от все по-широка публика връхлита като лавина, Но! - Уви!- Самото естество на алпинизма не предполага такава огромна публика. Дори и най-големите постижения направени в света в сферата на алпинизма, които всеки добре запознат катерач и специалист знае, че са едва ли не нещо свръх човешко и нямат нищо общо с две футболни полувремена, пък било то и на световни финали, не получават адекватен отглас в обществото, или пък ако има такъв, той скоро се забравя- и слава Богу. Помислете само колко хора си спомнят драматичните събития през 1984 година и постижението на Еверест. Сред малцината, които ще си спомнят ще има само катерачи или планинари. А колко други стени и върхове бяха изкачени след това. Дори в най- развитите страни, където е възможно чисто професионалното занимание с алпинизъм, цялостната картина се различава в порядъци в сравнение например с тениса, ските, F1, за футбола въобще да не говорим... И нашият герой като не намери необходимата подкрепа от "широката публика" идва голямото разочарование, преосмисляне и в повечето случаи отказване от самата дейност. Това важи не само по отношение на известността. Въобще!- ако целта и намеренията са били нещо вторично, не-свързано със същността и духа на алпинизма, то винаги се стига до такъв завършек. А от тук нататък има различни възможности, въпросната личност например се превръща в митологичен герой, заема някой бюрократичен ръководен пост, или заменя дейността си изцяло с друга професионална заетост дори в същата тази област. При всички тези възможности контактът с планината, атмосферата и въобще с алпинизма се прекъсва. Активността се насища с политика, счетоводство, реклама, бизнес и какво ли още не, само не и алпинизъм. Разбира се има и примери на хора, които продължават да поддържат висока активност, имат зад гърба си нескромен актив от стойностни изкачвания и едновременно с това заемат ръководни длъжности в алпийски или планинарски организации и се справят съвсем адекватно с отговорностите си , но те са от малцината, които знаят какво търсят или по-точно по кой път вървят.


Много хора търсят и изключително нова среда, където да се изявят и най-сетне да открият истински човешки взаимоотношения. В повечето случаи този опит е успешен, но отново дори и при това положение не бива да се спира и да се почива в така създадения уют в мотивацията. Предоставена ни е изключителната възможност да навлезем в най-дълбоките и същностни кътчета на съществото си, а не само да се плъзгаме по повърхността на взаимоотношенията. В практиката си така или иначе си оставаме сами при всеки ход и избор, дори от него да зависи живота на други хора… Естеството на самата дейност алпинизъм е такова, че изисква от навлезлите в нея изключителна безупречност и самодисциплина. Като под безупречност нямам пред вид някакви строги морални правила или достигащо до крайности аскетично или казармено поведение - напротив - отнасям се към онзи тънък усет към всички връхлитащи ни изневиделица причини и извиненийца, които обземат съществото ни и ни правят слуги на една или друга второстепенна цел. Имам пред вид именно този ветропоказател в самите нас, който ни подсказва какво точно от скритото в нас в кой момент изплува и автономно ни прави свои фенове, роби или пациенти. Самодисциплината, която е необходима не е в следването на някакви безумни тренировъчни и жизнени режими или пък диети. Тя се изразява в непрестанното наблюдение и контрол на безгранично, издигащото се самомнение и его. Също така на най -цялостна оценка на възникващите ситуации и действие в пълен синхрон с тях. Е разбира се къде тогава остава човешкото?... -именно във възможността да се изправим пред безкрайността и да проправяме пътя си освободени.




 


Защо е толкова необходимо ясно да знаем мотивите поради, които сме се заели с всичко това, за какво ни е тази безупречност и самодисциплина? - Именно защото обстановката, в която се развихря катеренето не е плувен басейн или стадион..., а в повечето случаи е среда, която не предлага уют и не търпи какъвто и вид човешки самосъжаления, страх и самомнение. Както някой от прогледналите отвъд безкрайния хоризонт бе написал - това е "свирепа арена"..., и както и да я оцветяваме и декорираме тя ще си остане свирепа. Всички сме тръгнали на дълъг поход да дирим "Свещенният Граал" или "Златното Руно". И именно в такава среда развиваме дейността си. Ако съумеем да надмогнем собствените си комплекси, напрежения и подсъзнателни нахлувания, тази среда може да отвори за нас онзи безкраен взор, с чиято помощ бихме могли да се осъзнаем свободни от самата си форма и цивилизационна обусловеност. Тогава няма да е необходимо да обръщаме поглед далеч на изток или на запад и да търсим тайни тибетски доктрини или шамански предписания за освобождаване на човека от ограниченията на формата, протяжността и времето. Не са малцина достигналите този праг в алпийския си път, но определено гаранция не се дава никому. Алпинизмът така или иначе ще си остане "занимание за избранници". И което е най-важно в случая - никой "там някъде" не ни избира, избора е наш!


Нека никой не остава с впечатление, че имам нещо против веселия и свободен тон на багрите, на новите стилове катерене или новият свеж дух в катерачната атмосфера. Всичко е събрано тук пред нас, на едно и също място. Но накъде сме насочили вътрешното си внимание? - Просто нека всеки си отговори, кои именно за него самият са акцентите на практикуваната дейност- модното ревю по скалите, някой следващ флирт, бизнесче, надеждна търговийка...; или пък погледът е възнамерен отвъд заснежените стени и върхове на хоризонта, към онова неизвестно, което ни чака нейде там, за да го открием.


София 01.08.2001


Кирил Русев, клуб "Екстрем" . (статията не е видяла бял свят до този момент благодарение на списание "На Ръба")

Comments

e che kak iskash da widi biah swiat-na pyrwata snimka gledame kak Koro se kateri bez kaska :P

hahahaha da ama na vtorata e veche s kaska, koeto oznachava che se e nauchil. A za pod ruba si e prav.

:)))))) ama towa tam s mustatsite Kiro li e?

da, az sum po-iak ;)))

Pages