Е да – на следващия ден отидохме на Духлата. На въпроса защо да не идем пак на Ябланица да си продължим – отговора ми беше – “Нека отлежи няколко дена ;) “

На Духлата бяхме 15 човека с курса.

Плана ми беше един траверс през горните етажи, после през долните и навън. Взехме лопата защото исках да погледнем 2 места. Защо не си взех чука и длетата още се чудя...
Влязохме и след около час стигнахме до мястото което исках да преслушам подробно. Хубаво е че мога да си представям Духлата тримерно... това ми дава предимство да знам къде е идейно да се копае.  Мястото беше чудесно. Отделна галерия навлизаща около 40 метра в Белите петна на Духлата. Веднага преди края й съзряхме един комин около 15 метра висок по който ставаше доста активен обмен на въздух – трябва да се изкатери с инвентар. След 8 метра галерията задънваше, но пукантината по която дойдохме не можеше просто така да завърши – знам го от опит. Пода беше съставен от клацитни кори създадени от пресъхнали езерца. Пода се съединяваше с тавана – никакви пролуки. Дори се върнах назад и мислех да кажа на другите да се връщаме. Не знам защо се върнах пак. След леко разчистване ми се стори че има пролука – дори се усещаше течение. Започнах да копая под корите и да ги вадя една по една. Наистина леко вляво и напред имаше фурна и продължение на галерията! Трескаво започнах да копая. По едно време пуснах и Вишан и Крис... Наистина продължаваше, но точно преди самия тесняк една бабуна от по-твърда калцитна кора спираше достъпа навътре. С лопатата проверих че е кора... но защо ми нямаше чука и длетата??? За нула време щяхме да го разкопаем ако ги имахме тук...
На другите им стана студено и тръгнахме назад. Мястото е направо страхотно за продължение.
След около още час и половина проникване стигнахме до другото преспективно място. Тук е само глина и докато целия салам от 15 човека се точеше бързо бързо разкопах около 4 метра в глинената тапа и проникнах напред, откъдето погледнах през тясната дупка – напред и надясно, точно в желаното и предполагаемо от мен направление, вървеше галерия широка около 2 метра – засипана с глина, с около 30 см въздух отгоре, която определено беше основна и след около 4 метра се спускаше някъде надолу. Глината беше абсолютно девствена – то нямаше и начин да не е – посоката беше изключително преспективна и напълно потвърждаваше моята хипотеза след като открихме Новата река.
Трябваше да оставя коапенето и да настигна курсистите...
След повече от час бяхме навън – времето беше чудесно – проникването също.

Така че – да кажа – има 2 много преспективни места в Духлата, които определено водят към непознати части от пещерата. Кажете сега кога ще идем?

... снимките утре - спи ми се....