Село Кунино се намира близо до Карлуково и районът му е също така уникален. На 18.01.2003 Боряна, Дилян, Иван и аз чорбаджи Калин отидохме да се убедим лично в това.

На север от селото започва един уникален дол. От двете страни на реката има огромни каменни кули, дупки и какви ли не причудливи карстови форми. Когато се изкачихме по източния скат се откри невероятна гледка към целя дол. “Гранд каньон” заключих аз, като че да бях първия откривател на това място, който трябва да му даде име. Полазихме по склона в търсене на Партизанската пещера. Около нас пробягваха зайци, в снега имаше следи и от по-едри животни, а високо в скалите в една каменна ниша се натъкнахме на гнездото на едра птица. Разделихме се и започнахме да сканираме за дупки. Старото и опитното си е старо и опитно - надуших пещерата на около 15 мин. път от мястото, където започнахме търсенето. До нея се достига след внимателен траверс в основата на отвесната част на дола. На близо има много интересно карстово явление- все едно някой е стрелял с огромно оръдие и снаряда е пробил първия хълм, минал е през втория и се е забил в третия. Самата пещера не представлява особена забележителност за пещерняка. Тя се намира под първото отверстие, в основата на вертикална скала, която тогава беше осеяна с ледени висулки. Общата и дължина е около 50-тина метра. Пещерата представлява 4 зали, които имат връзка в основата си. На края на първата зала има следи от копане. От там духа наистина силно, за съжаление от повърхността. Пещерата е топла с равен глинест под и е изключително удобна за преспиване.

Продължихме разходката си като се изкачите на платото. Там някъде се намираше Гълъбарника – малка пропастна пещера. След проверка на няколко въртопа я открихме. Иван и Дилян влязоха да огледат, но за съжаление вече се стъмваше и трябваше да поемем пътя на обратно. Макар и разходката ни да бе повече с туристически характер, всички бяхме много впечатлени от района.